Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае
  • Новини

От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
vsfdbvsfdbdfbdgfnghnhj.png

Няма човек, който да не е чувал за прочутия Сюлейман Великолепни, независимо дали като историческа личност или персонаж, изигран в сериала „Великолепният век“ от не кой да е, а Халит Ергенч , турският актьор, който очарова света.

Мнозина му се възхищаваха, гледаха с уважение как той майсторски играе тази роля и малцина знаят, че не му е било никак лесно да стигне до нея. Житейският му път е белязан с тръни, които, изглежда, го са го направили по-силен и са го научили, че когато много искаш нещо, няма непреодолими препятствия.

 

Халит не е имал приказно детство.

Животът му и семейството му са подчинени на по-малката му сестра Азад, която е родена с умствени увреждания. Тя се нуждае от денонощни грижи, така че актьорът често е напълно пренебрегван.

Но той следва своя житейски път и след завършване на основно образование решава да запише корабостроене, но още на втората година осъзнава, че изкуството е призванието на живота му, затова решава да опита актьорско майсторство и музика.

 

За да печели пари за училище, той е вършил различни работи. От програмиране до уроци по танци, нищо не му е било чуждо. Работил е и на свободна практика като музикант и като актьор и се гордее с всичко, което е постигнал на много млада възраст.

„Когато погледнете живота ми, изглежда, сякаш във всеки един период е живял различен човек. Продавах билети, носех костюм на робот и танцувах по фестивали“, разкрива Халит.

 

Като млад заминава за Америка, където прекарва вечерите си в гледане на известни мюзикъли и мечтае един ден да се качи на тази голяма сцена.

„Докато бях в САЩ, прочетох книга за актьорството, в която на първата страница пишеше „Седейки си вкъщи, никой няма да те забележи“. Помислих си: „Едни и същи проблеми навсякъде.“ Чаках участие в мюзикъла „Клетниците“ и спах два дни на открито, докато не ми казаха „Разбери веднъж завинаги, ние не те искаме“. Тогава разбрах, че тази работа зависи само от това колко добре я вършиш“, спомня си той.

Мислел как да се изхранва, актьорството не му било по вкуса. И точно когато мислел да зареже всичко, получил предложение да бъде актьор в детски театър.

„Бях разорен и имах нужда от пари и беше трагично за мен да играя в детски театър. Докато правехме „Цар Лъв“, често бях пиян на сцената. Положението ми беше отчайващо”, казва актьорът и допълва, че е било така, докато не пристигнало предложението от Турция.

„Трябваше да работим върху турска адаптация на „Уестсайдска история“. Когато пристигнах в Истанбул, те се обадиха, че проектът е отменен и ми казаха, че имат билет за връщане до САЩ за мен, но аз им казах да си запазят билета. Погледнах Босфора и усетих благословията на Истанбул и вече не мислех да го напускам“, каза известният екранен Сюлейман.

Оттогава кариерата му върви във възходяща траектория. Първо започват да се редят роли за различни реклами, а тази от известния сериал „Великолепният век“ определено преобръща живота му. Тогава любовта влиза в живота му в лицето на Бергюзар Корел (Шехерезада в сериала), така че може да се каже, че благодарение на този сериал той получава всичко, за което винаги е мечтал.

 

Жените по целия свят са увлечени по този очарователен актьор, а положителните рецензии за филми не спират да се появяват. Спечелва много пари, сбъдвае мечтите си, но и този път славата има две страни.

Медиите го свързват в романтичен контекст с всяка колежка, а уж ситуацията с Мерием Узерли, която изигра първата Хюрем, била толкова тревожна, че Бергюзар също идвала на снимачната площадка с изблици на ревност.

Така или иначе, житейската история на Халит е урок, който всеки трябва да прочете. Пътят от пиян актьор от детски театър до един от най-високоплатените актьори днес не е бил лесен, но той е бил достатъчно смел и достатъчно жертвоготовен, за да успее в това, в което никой никога не е вярвал – да се превърне в турския Брад Пит и да спечели сърцата на публиката по света.

Continue Reading

Previous: Това е единственото село в България, от което не се изселва нито един човек
Next: ЧУДО! Български производител намали цената на яйцата за Великден

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.