Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае
  • Новини

От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
vsfdbvsfdbdfbdgfnghnhj.png

Няма човек, който да не е чувал за прочутия Сюлейман Великолепни, независимо дали като историческа личност или персонаж, изигран в сериала „Великолепният век“ от не кой да е, а Халит Ергенч , турският актьор, който очарова света.

Мнозина му се възхищаваха, гледаха с уважение как той майсторски играе тази роля и малцина знаят, че не му е било никак лесно да стигне до нея. Житейският му път е белязан с тръни, които, изглежда, го са го направили по-силен и са го научили, че когато много искаш нещо, няма непреодолими препятствия.

 

Халит не е имал приказно детство.

Животът му и семейството му са подчинени на по-малката му сестра Азад, която е родена с умствени увреждания. Тя се нуждае от денонощни грижи, така че актьорът често е напълно пренебрегван.

Но той следва своя житейски път и след завършване на основно образование решава да запише корабостроене, но още на втората година осъзнава, че изкуството е призванието на живота му, затова решава да опита актьорско майсторство и музика.

 

За да печели пари за училище, той е вършил различни работи. От програмиране до уроци по танци, нищо не му е било чуждо. Работил е и на свободна практика като музикант и като актьор и се гордее с всичко, което е постигнал на много млада възраст.

„Когато погледнете живота ми, изглежда, сякаш във всеки един период е живял различен човек. Продавах билети, носех костюм на робот и танцувах по фестивали“, разкрива Халит.

 

Като млад заминава за Америка, където прекарва вечерите си в гледане на известни мюзикъли и мечтае един ден да се качи на тази голяма сцена.

„Докато бях в САЩ, прочетох книга за актьорството, в която на първата страница пишеше „Седейки си вкъщи, никой няма да те забележи“. Помислих си: „Едни и същи проблеми навсякъде.“ Чаках участие в мюзикъла „Клетниците“ и спах два дни на открито, докато не ми казаха „Разбери веднъж завинаги, ние не те искаме“. Тогава разбрах, че тази работа зависи само от това колко добре я вършиш“, спомня си той.

Мислел как да се изхранва, актьорството не му било по вкуса. И точно когато мислел да зареже всичко, получил предложение да бъде актьор в детски театър.

„Бях разорен и имах нужда от пари и беше трагично за мен да играя в детски театър. Докато правехме „Цар Лъв“, често бях пиян на сцената. Положението ми беше отчайващо”, казва актьорът и допълва, че е било така, докато не пристигнало предложението от Турция.

„Трябваше да работим върху турска адаптация на „Уестсайдска история“. Когато пристигнах в Истанбул, те се обадиха, че проектът е отменен и ми казаха, че имат билет за връщане до САЩ за мен, но аз им казах да си запазят билета. Погледнах Босфора и усетих благословията на Истанбул и вече не мислех да го напускам“, каза известният екранен Сюлейман.

Оттогава кариерата му върви във възходяща траектория. Първо започват да се редят роли за различни реклами, а тази от известния сериал „Великолепният век“ определено преобръща живота му. Тогава любовта влиза в живота му в лицето на Бергюзар Корел (Шехерезада в сериала), така че може да се каже, че благодарение на този сериал той получава всичко, за което винаги е мечтал.

 

Жените по целия свят са увлечени по този очарователен актьор, а положителните рецензии за филми не спират да се появяват. Спечелва много пари, сбъдвае мечтите си, но и този път славата има две страни.

Медиите го свързват в романтичен контекст с всяка колежка, а уж ситуацията с Мерием Узерли, която изигра първата Хюрем, била толкова тревожна, че Бергюзар също идвала на снимачната площадка с изблици на ревност.

Така или иначе, житейската история на Халит е урок, който всеки трябва да прочете. Пътят от пиян актьор от детски театър до един от най-високоплатените актьори днес не е бил лесен, но той е бил достатъчно смел и достатъчно жертвоготовен, за да успее в това, в което никой никога не е вярвал – да се превърне в турския Брад Пит и да спечели сърцата на публиката по света.

Continue Reading

Previous: Това е единственото село в България, от което не се изселва нито един човек
Next: ЧУДО! Български производител намали цената на яйцата за Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.