Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути! Нова тежка катастрофа с камион на АМ Тракия, хвърчат линейки
  • Новини

От последните минути! Нова тежка катастрофа с камион на АМ Тракия, хвърчат линейки

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
liennkanosoasaaa.png

Катастрофа е станала на АМ „Тракия“ тази сутрин. Това става ясно от публикации във Фейсбук.

Камион се е обърнал след отбивката за Стара Загора и Хасково в посока Бургас, съобщават очевидци. На място е пристигнала линейка.

Движението е затруднено. Засега не е известно дали има пострадали хора.

Според шофьори, възможната причина за инцидента е пословично лошата настилка в тази част от магистралата.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Поредна катастрофа със сръбски автобус, шофьорът е загинал

Единият от пострадалите пътници е 13-годишно момче

Един човек загина, а 24 бяха ранени, при инцидент с преобърнал се автобус на магистралата Лесковац – Ниш, предаде БГНЕС. Катастрофата е станала около 5 часа тази сутрин, съобщават сръбските медии.

Единият от пострадалите пътници е 13-годишно момче, което е прието в болница с натъртване на корема. Мъж на 69 г. е с открита фрактура на ръката и фрактура на реброто и е подложен веднага на операция.

Как се стигна до инцидента на АМ „Тракия“, при който пострадаха 14 души (ОБЗОР)

В Центъра за спешна помощ на Университетската болница в Ниш има седем души и две деца. Те са стабилни, в съзнание и комуникативни.

15 ранени бяха транспортирани и обгрижени в многопрофилната болница в Лесковац.

Няколко медицински екипа са участвали в оказването на помощ на пострадалите.

Бус с мигранти катастрофира край Годеч, на място е загинал водачът

Това е втората за една седмица сериозна катастрофа с участието на сръбски автобус. На 14 август сръбския автобус, превозващ деца и възрастни след почивка на българското Черноморие, катастрофа на магистрала „Тракия“ в района на Стара Загора.

40-годишният шофьор бе обвинен, защото заради разсейване по време на управление, е причинил катастрофата. За щастие жертви няма, но бяха ранени 12 деца на възраст между 6 и 16 години, както и двама възрастни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жесток скандал! Ексдепутат от ДБ крещи за газа от Русия, синдикалистка му запуши устата
Next: Българин изнасили гъркиня, която го спаси от смърт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.