Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин изнасили гъркиня, която го спаси от смърт
  • Новини

Българин изнасили гъркиня, която го спаси от смърт

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
amsdmasdmasmr.jpg

49-годишен българин беше арестуван в събота следобед във Вула, след като беше обвинен в изнасилване на гъркиня, съобщава „Ефимерида“.

Според информация от гръцката полиция 49-годишният е обвинен в изнасилване на 60-годишна жена в изоставена сграда в петък вечерта.

Извършителят бил бездомен нашенец, на когото жената редовно носела храна. В единадесет часа в петък вечерта тя отново му донесла чиния с храна и бутилка вино в бараката, която сам си е построил в района. Щом жената се приближила, той я хванал за ръката и я въвел в бараката, където я изнасилил.

Тя започнала да го блъска и крещи. На следващия ден подала сигнал за инцидента, а бездомникът бил задържан.

Не изпускай тези оферти:

Още крими:

Над 600 хиляди лева укрити данъци има една от фирмите на дизайнерката Миглена Каканашева-Мегз – „Мегз-1“. Това стана ясно, след като на втора инстанция Административният съд в Пловдив потвърди ревизионния акт, съставен от инспектори на НАП. В същото време Мегз е на Седемте рилски езера, където заедно с членовете на „Бялото братство“ изпълняват танца Паневритмия.

След дълги проблеми с правосъдието – сагата с „откраднато кубче“, катастрофа и проблеми с бизнеса на бившия ѝ Румен Рончев, Мегз продължава борбата с данъчните служби и въпреки, че спечели редица дела, в момента е под угрозата да стане огромен длъжник на НАП, пише „Трафик нюз“.

Преди това обаче дизайнерката има и последен шанс да оспори съдебното решение пред Върховния административен съд. Ако обаче становището на магистратите от две инстанции в Пловдив бъде потвърдено, автоматично ревизионният акт, издаден през лятото на 2020 година срещу фирмата на Мегз, ще влезе в сила. Според него към фирмата са установени допълнително задължения както следва: ДДС за периода от 29.08.2017 г. – 31.05.2019 г. в размер на 632 593,63 лв. и лихви 128 970,74 лв.; Корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 268,42 лв. и лихви 2 893,53 лв.; Корпоративен данък за 2018 г. в размер на 22 261,81 лв. и лихви 2 993,22 лв., или общо главница по задълженията 667 123,86 лв. и лихви 134 857,49 лв.

Установена е, че фирмата няма регистрация по ЗДДС, а такава е извършена чак на 13 февруари 2020. Според данъчните Мегз е работила чрез изкуствено създадена конструкция на дружества с цел получаване на данъчно предимство.

Припомняме, че през последните няколко години дизайнерката е регистрирала над 45 дружества с името „МЕГЗ“ и номер от 1 до 49. Всички те имат годишни обороти между 30 и 45 хил. лева – точно на границата, преди да подлежат на задължителна регистрация по ДДС.

Органите по приходите приемат наличие на данни за укрити приходи или доходи поради неотразени счетоводно приходи от извършени продажби на стоки. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период паричните средства от извършени продажби на стоки – дрехи, козметика, аксесоари са били получени от извършени чрез онлайн продажби и продажби в търговски обекти, а полученият приход от тях не е отчетен. Документите за реализираните продажби са получени от двете големи куриерски фирми „Спиди“ АД и „Еконт Експрес“ ООД и от онлайн магазин, с които работи Мегз.

Въпреки претенциите на адвоката, че изводите на НАП не са правилни, от Административният съд потвърждават така съставения ревизионен акт. Предстои да стане ясно каква ще е развръзката на трета инстанция – пред ВАС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Нова тежка катастрофа с камион на АМ Тракия, хвърчат линейки
Next: Виктор Николаев изчезна от НОВА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.