Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктор Николаев изчезна от НОВА
  • Новини

Виктор Николаев изчезна от НОВА

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
ivsakvaskvsao.jpg

Зрителите на Нова телевизия отново останаха неприятно изненадани тази сутрин от поредната рокада в сутрешния блок на медията. Причината е отсъствието на любимия им водещ Виктор Николаев.

Колежката му Мира Иванова се завърна в студиото, след като я нямаше последните две седмици.

Топ журналистът явно отново е в отпуск и ще успее да хване малко от късното море преди да се завърне изцяло в ефира за тежките откъм кризи в политиката и икономиката есенни и зимни месеци.

Припомняме, че двамата се ротират от няколко седмици, като ту единият, ту другият излиза в заслужен годишен отпуск, а колегата му остава сам. Това със сигурност не е проблем нито за Виктор Николаев, нито за Мира Иванова, той като те са най-опитните сред колегите си от сутрешните блокове в телевизиите у нас към днешна дата.

Не изпускай тези оферти:

Още:

Анна-Мария Конова е новото лице в съботно-неделния ефир и предаването „Събуди се“

„За предаването „Събуди се“ за предстоящия уикенд сме подготвили много интересни неща, началният час си остава, но ще бъдем малко по-кратки – до 10.00 ч. Все пак август е месец за почивки…“, споделя новата водеща на сутрешния блок през уикенда.

А ето и част от стъпките, които Анна-Мария е извървяла, за да стигне до този момент в професионалното си развитие. Тя е журналист от 2015-а година. Завършила е „Международни отношения“, а се оказва в полето на журналистиката съвсем случайно. „Но пък тя много бързо ме грабна. И оттогава до ден днешен не си представям какво друго бих правила“, споделя Анна-Мария Конова.

Марина Цекова – история за щастието

Интересна професионална задача за Анна-Мария е посещението на кораба „Рос“, където съвместява успешно ролите на оператор и репортер.

300 куршума, само за няколко секунди и целта вече е поразена. Те служат в американските военноморски сили. А стрелбата е част от най-мащабното учение на НАТО и Украйна – „Морски бриз“, проведено наскоро в Черно море. Участие за пореден път в него взимат и моряците от разрушителя „Рос“ – многоцелеви, бърз и маневрен боен кораб.

Първата си мисия изпълнява през 1997 г. Предназначен е за борба с подводници и самолети. Използва се разузнаване и патрулиране. От кораба могат да се изстрелват и ракети „Том Хук“, с които да се поразяват въздушни обекти на разстояние до 2500 км от точката на атаката. В този момент системата, сигнализираща опасност, се включва. Оказва се, че радарите са засекли за пореден път руски кораб в близост до „Рос“.

Марина Цекова в очакване на второто си дете

„Това е чудесен случай, за да видите как маневрираме в морето. Този път става дума за карго лодка. Дали контактът е приятелски или вражески определя бдителното око на т.нар. Snoopy Team. Екипът има по-малко от пет минути, за да идентифицира кораба, оръжията на борда му, скоростта и флагът, под който плава. Екипажът на кораба трябва да бъде подготвен за всяка ситуация“, разказва капитанът на „Рос“ Джон Джон. Затова част от тренировките и демонстрациите в учението включват и стрелба.

„Като гледам репортажа от кораба и учението си „Бриз“, си спомням, че тук за първи път ми се наложи на терен да бъда не само репортер и журналист, но да застана едновременно и зад камера.

Което беше изключително сложно за мен. Бях и оператор, и репортер. В един от дните правих интервю с капитана на кораба, а след като приключи, се усетих, че не съм натиснала бутона Record, се наложи да го повторим отначало“, разказва Анна-Мария Конова.

Водещите на „Здравей, България“ пожелаха на новата водеща на „Събуди се“ да й върви по вода, а тя благодари на всички колеги и екипа, с които работи.

„От една страна колегите ми вдъхват увереност и кураж всеки ден, зад гърба ми са. Целта ни е да се опитаме да накараме хората да се усмихнат, да им дадем полезни съвети и да обобщим важното от седмицата“, категорична бе новата водеща на съботно-неделния сутрешен блок на NOVA.

Докато Марина Цекова е в отпуск по майчинство, журналистът на NOVA Анна-Мария Конова ще я замести като водещ на „Събуди се“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин изнасили гъркиня, която го спаси от смърт
Next: От последните минути! Проф. Аргирова огласи нова К-19 заповед, чака ни огромна промяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.