Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути! Проф. Аргирова огласи нова К-19 заповед, чака ни огромна промяна
  • Новини

От последните минути! Проф. Аргирова огласи нова К-19 заповед, чака ни огромна промяна

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
araaigaigoava.png

Току що завърши поредно заседание на експертния съвет по ковид към министъра на здравеопазването. Това заяви проф. Радка Аргирова.

Първо е, че в страната има видимо намаляване броя на новозаразените. Имаме средно около 1000 дневно. В интензивните отделения са под 50.

Днес можем да си позволим да кажем, че управляваме тази пандемия. Можем ние да кажем какви да бъдат мерките, а не вирусът да ни ги налага.

Може да си позволим да има такава заповед, която да разреши премахването на маските дори и в транспорта. Тя ще влезе в сила от четвъртък.

Не изпускай тези оферти:

Остават маските за здравните заведения, аптеки, оптики, домовете за възрастни хора.

Искаме да покажем, че следим динамично, всяка седмица, какви са данните за страната и да ви кажем как

Преминаваме към емдемичния етап на вируса. Постепенно ще се приравнява към другите заболявания, какъвто е грипът.

37 560 са починалите лица в България, при които е бил доказан Ковид-19. 16 нови случая са регистрирани през последното денонощие. 93,75% от починалите лица не са били ваксинирани.

Прави впечатление високата средна възраст на жертвите на Ковид-19 за денонощието. Най-младият починал вследствие на заразата е мъж на 68 г. със сърдечно и хронично чернодробно заболяване.

Медицинските служители, при които е констатиран коронавирус у нас, са общо 25 529. Нови 15 случая са регистрирани през последните 24 часа. Пет от тях са установени при лекари, пет – при медицински сестри, два – при санитари и три – при друг медицински персонал.

Починали за денонощието са:

мъж на 74 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;

мъж на 69 г. със сърдечно заболяване;

жена на 72 г. с диабет, сърдечно и хронично белодробно заболяване;

жена на 90 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;

мъж на 76 г. с диабет, сърдечно и хронично неврологично заболяване;

мъж на 79 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;

жена на 74 г., за която в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;

мъж на 73 г. със сърдечно заболяване и диабет;

мъж на 80 г. с хронично неврологично заболяване;

жена на 92 г. със сърдечно заболяване;

мъж на 68 г. със сърдечно и хронично чернодробно заболяване;

мъж на 79 г. със сърдечно заболяване;

жена на 73 г. със сърдечно заболяване и диабет;

мъж на 91 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;

мъж на 82 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания;

мъж на 85 г., за когото в системата все още не са въведени придружаващи заболявания.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев изчезна от НОВА
Next: Настръхващо! Младо момче потъна вдън земя, всички го издирват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.