Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От Сан Диего до Хасково: Десетки помогнаха на Златка да открие изгубените си роднини
  • Новини

От Сан Диего до Хасково: Десетки помогнаха на Златка да открие изгубените си роднини

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
sdghesgeh.png

„Anyone here from Haskovo?“ Така започва постът на Златка Павлова в една от фейсбук групите на българите в САЩ, с който тя моли за съдействие да намери роднини на баща си. Тя е на 31 години и живее в Сан Диего. Работи като маркетинг специалист за социалните медии към местна компания. И въпреки че има опит да привлича вниманието с постове в мрежата, въобще не е очаквала, че някой ще й отговори.

 

Постът на Златка Павлова във фейсбук

„Баща ми Петър Павлов е от Хасково, майка ми Светлана е от Русия“, разказва Златка. – Родителите ми са се запознали някъде през 1985-1986 г. в България, но после са отишли да живеят в Русия, в град Омск. Аз съм родена през 1988 г. в Русия“, разказва Златка.

Съдбата отвежда нея самата в Щатите през 2008 г. Заминава като студентка на бригада и после се установява в Сан Диего.

 

 

ЖИВЯЛА Е ЗА КРАТКО И В ЧИКАГО

През 2014-а обаче загубва баща си. „Получи инфаркт“, казва с тъга младата жена. „Той беше много добър човек. Готвеше много добре. Правеше ни мусака или таратор, а също и пържолки. Винаги имахме лютеница. Като бях малка, ни заведе няколко пъти в България, в Хасково, и от там помня някои от неговите роднини. Но с годините загубихме връзка с тях“, продължава тя. От него са й останали стари български детски книжки, блокчета за оцветяване, касети с българска музика.

 

 

На 27 септември тази година Златка пуска поста си във фейсбук. Групата, която избира, има 17 хил. членове. Пише на английски, като се извинява за това. „Баща ми Петър Петров Павлов е живял в Хасково на ул. „Тутракан” 14 с чичо си Ангел (мисля, че фамилното име е Митев) и неговата леля Нели. Ангел и Нели имаха 2 деца – момчета. Помня, че едно от техните имена беше Коце или Костя. Оженил се за момиче на име Иванка (доколкото си спомням, бях много малка).

 

Баща ми се премества в Русия през 1992-а и посещава Хасково няколко пъти след това. Знам и името на баба ми – Златка Благоева Митева“, пише в поста си Златка и слага стари снимки на баща си. Обяснява решението си да потърси роднините си сега, защото вече се е почувствала готова да направи тази стъпка. Имала адреса на баща си от негови писма. Казва, че и майка й я е подкрепила да потърси корените си. Двете дори планували да пътуват до България догодина, но Златка решила, че ще е добре да познават някого там предварително.

 

 

За много кратко постът на Златка е споделен над 50 пъти и събира повече от 90 коментара. „Не очаквах такава реакция. Много се развълнувах. Всички бяха много мили, при все, че писах на английски. Много хора казаха, че ще питат свои близки дали знаят нещо, или ще пратят някой направо на място да провери дали моите роднини не са на същия адрес“, споделя Златка.

Постът е публикуван в 12 часа на обяд калифорнийско време. До 10 часа вечерта същия ден Златка вече има контакти на братовчеда на баща си, както и на леля си. Тя казва, че е стигнала до тях благодарение на двама мъже и една жена от фейсбук групата на българите. Един от мъжете дори отишъл до къщата на леля й и й изпратил снимка на жената. „Не сме говорили по телефона още, но ще го направим. Писахме си обаче по фейсбук“, разкрива Златка. Тя споделя още, че не се е почувствала странно да си пише с леля си или братовчеда на баща си, защото ги познава от детството си, тъй като е отсядала на гости при тях.

 

 

Освен това Златка открива, че има и по-голям брат,

за който не е знаела. „Израснах с мисълта, че имам малко семейство, тъй като съм едно дете, но сега се радвам да открия, че имам брат. Името му е Иван. С него успях да се чуя за кратко по телефона“, прибавя развълнувано Златка. Майка й също е осъществила контакт с някои от роднините на починалия си съпруг и е много щастлива от това.

„Моята история доказва, че доброто в хората съществува. Благодаря на всички, които ми писаха и които ми помогнаха. Това, което се случи, е невероятно. Моята вяра в доброто се върна. Прегръщам всички“, не пропуска да отбележи Златка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една от най-богатите жени в света отказа да пие кафе от 4 долара, било твърде скъпо
Next: Ще каже ли bTV истината за Сашо Кадиев?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.