Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От ТЕЦ Марица 3 побесняха: Прокуратурата да се заеме! Грийнпийс нахлуха на територията ни
  • Новини

От ТЕЦ Марица 3 побесняха: Прокуратурата да се заеме! Грийнпийс нахлуха на територията ни

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2023
grqwirbfsjfsdf.png

Обезпокоени сме, че в една правова държава от Европейския съюз е възможно български и чуждестранни граждани да проникнат не само в частна собственост, а именно в електрическа централа, на територията на която функционират съоръжения, криещи повишена опасност!

Това се казва в позиция на ръководството на ТЕЦ Марица 3 Димитровград по повод нахлуването на представители на НПО-от „Грийппийс“ в централата, предава Епицентър.

Ето и пълният текст на позицията:

Лицата, които са се покатерили на охладителната кула не само са го направили незаконно, а и с риск за собствения си живот и живота на всички други граждани, намиращи се в близост. Безотговорните и престъпни действия на некомпетентни лица може да предизвикат дори експлозия.

В последните часове ТЕЦ Марица 3 Димитровград беше в процес на пуск на съоръжения за производство на електрическа енергия. Но нелегалното проникване на чуждестранни граждани на територията на предприятието и необезопасеното им катерене върху охладителните кули спря този процес. Заради незаконното нахлуване на тези лица дружеството ще генерира изключително сериозни икономически загуби и има право да заведе дела срещу виновните за пропуснати ползи.

За незаконно влизане в частна собственост и нахлуване в предприятие със съоръжения с повишена опасност незабавно ще сезираме българската прокуратура. Ние държим на спазването на закона и съблюдаването на правата на всички граждани, поради тази причина ще търсим административна отговорност, наказателна отговорност и обезщетения от организаторите и участниците.

Въпреки усилията ни за модернизация и енергийна трансформация, днес всички граждани видяха как продължават опитите за оказване на натиск над работата на Централата. Определяме действията на тази международна организация като опасна PR акция за живота и здравето не само на участниците, а и на случайно присъстващите. Надяваме се подобен тип начин на изразяване на несъгласие да не е част от предизборната политическа обстановка в страната.

Правото на мирен протест е основна ценност на демократичното общество, но всякакви прояви на вандализъм от подобен тип срещу частна собственост е противозаконна. Подобни деяния контрастират на демократичните ценности, които всяка европейска страна изповядва.

Надяваме се българската прокуратура да вземе отношение по казуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяри разкриха голяма находка у нас, историята се променя!
Next: Нов удар от министерството на Асен Василев: Искат увеличение на данъци и осигуровки при…y

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.