Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От ТЕЦ Марица 3 побесняха: Прокуратурата да се заеме! Грийнпийс нахлуха на територията ни
  • Новини

От ТЕЦ Марица 3 побесняха: Прокуратурата да се заеме! Грийнпийс нахлуха на територията ни

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2023
grqwirbfsjfsdf.png

Обезпокоени сме, че в една правова държава от Европейския съюз е възможно български и чуждестранни граждани да проникнат не само в частна собственост, а именно в електрическа централа, на територията на която функционират съоръжения, криещи повишена опасност!

Това се казва в позиция на ръководството на ТЕЦ Марица 3 Димитровград по повод нахлуването на представители на НПО-от „Грийппийс“ в централата, предава Епицентър.

Ето и пълният текст на позицията:

Лицата, които са се покатерили на охладителната кула не само са го направили незаконно, а и с риск за собствения си живот и живота на всички други граждани, намиращи се в близост. Безотговорните и престъпни действия на некомпетентни лица може да предизвикат дори експлозия.

В последните часове ТЕЦ Марица 3 Димитровград беше в процес на пуск на съоръжения за производство на електрическа енергия. Но нелегалното проникване на чуждестранни граждани на територията на предприятието и необезопасеното им катерене върху охладителните кули спря този процес. Заради незаконното нахлуване на тези лица дружеството ще генерира изключително сериозни икономически загуби и има право да заведе дела срещу виновните за пропуснати ползи.

За незаконно влизане в частна собственост и нахлуване в предприятие със съоръжения с повишена опасност незабавно ще сезираме българската прокуратура. Ние държим на спазването на закона и съблюдаването на правата на всички граждани, поради тази причина ще търсим административна отговорност, наказателна отговорност и обезщетения от организаторите и участниците.

Въпреки усилията ни за модернизация и енергийна трансформация, днес всички граждани видяха как продължават опитите за оказване на натиск над работата на Централата. Определяме действията на тази международна организация като опасна PR акция за живота и здравето не само на участниците, а и на случайно присъстващите. Надяваме се подобен тип начин на изразяване на несъгласие да не е част от предизборната политическа обстановка в страната.

Правото на мирен протест е основна ценност на демократичното общество, но всякакви прояви на вандализъм от подобен тип срещу частна собственост е противозаконна. Подобни деяния контрастират на демократичните ценности, които всяка европейска страна изповядва.

Надяваме се българската прокуратура да вземе отношение по казуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяри разкриха голяма находка у нас, историята се променя!
Next: Нов удар от министерството на Асен Василев: Искат увеличение на данъци и осигуровки при…y

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.