Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още неизвестни детайли какво е направил шофьорът на такси преди да загуби живота си в конфликта на пътя
  • Новини

Още неизвестни детайли какво е направил шофьорът на такси преди да загуби живота си в конфликта на пътя

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
gashsahash.jpg

Дни след случая, при който почина таксиметров шофьор в София след засичане на еднопосочна улица, скандал и последвал побой, пред bTV проговори майката на приятелката на обвиняемия 23-годишен мъж.

Момичето управлява автомобила в момента на инцидента. Ето какво разказа Даниела Найденова:

Кой е направил първият удар на място?

– Първият удар е направил таксиметровият шофьор. Той не е карал. Дъщерята караше. Той е бил до нея. Влезнали са в еднопосочна улица. Те са си в законното право. Той е нарушителят.

Не изпускай тези оферти:

Момчето е казало „в нарушение си“, да върне ли, нещо от тоя сорт. Назад е станала колона, достатъчно свидетели има, при което той излиза агресивно, момчето е било още в колата, и отива към него и започва да му крещи „Ти какъв си бе?“, „Ти ли ще ми кажеш, кой си ти, бе?“

Дъщерята звъни на полицаите. При което той се оттегля. Обадил се е по телефона на някой, защото за минути са дошли цяла тумба и вторият път се връща, момчето е излязло от колата и той го напада. При самоотбрана той го е бутнал, но не го е пребил, за да се стигне до смърт. Нека докажат експертизата да излезе.

Имало ли е удари от страна на приятеля на Вашата дъщеря към таксиметровия шофьор?

– Не, единствен път, където се е отбранил и го е докоснал, защото той го е нападнал. След като се е отдалечил от колата, където казват, че е паднал в тревата, тогава вече и циганите са дошли. Мен, ако ме бият, аз ще мога ли да взема телефон да звънна на брат ми или сестра ми? Стига с това малцинство.

Употребявал ли е наркотици и алкохол?

– Абсолютно няма такова. От година и половина аз го познавам, защото дъщеря ми ходи с него. Той дори цигари не пуши. Тренира си спорт, никакъв проблем. Ако съм видяла нещо, първо аз ще реагирам и ще отдалеча дъщерята от момчето. Няма такова нещо.

Вярвате ли, че ще излезе истината?

– Не, но нещата няма да ги оставя аз така. До дупка ще търся да излезе наяве всичко, каквото е.

Семейството отрича версията за побой до смърт. Обвиняемият за смъртта на таксиметровия шофьор Христо Йорданов е сириец. 23-годишният мъж работи като бръснар в салон в София. Той има регистрации за шофиране след употреба на алкохол и дрога.

34-годишният Йорданов почина след спречкване в кв. „Разсадника“ в столицата на 8 октомври. Той е баща на три деца.

Още едно мнение от експерт криминалист:

Инцидентът, при който загина таксиметров шофьор ескалира редица коментари в публичното пространство на различни експерти. Според криминалиста Иван Савов, опитите да се търси улично правосъдие са недопустими в една правова държава.

По медиите излизат много глупости, откровено неверни неща за случая, който не е пръв, а пореден. Инцидентът с таксиметровия шофьор е настъпил изцяло на битова основа, а в ситуацията можеше да бъде всеки друг водач и резултатът щеше да е сходен“, това заяви криминалистът в ефира на БНТ тази сутрин.

„Имаше опит да се диктува хода на следствието от улицата и органите на МВР реагираха много меко“, коментира криминалистът.

По думите му от свидетел, с когото той е говорил, става ясно че таксиметровият шофьор е викнал брат си и приятели, след което са смлели от бой арестуваното момче.

„Имаше опит да се диктува хода на следствието от улицата и органите на МВР реагираха много меко“, коментира още Савов за инцидента. Според криминалиста обвиненият за трагичния инцидент е бил жестоко пребит от трима близки на таксиметровия шофьор и е лежал в МВР болница с тежки наранявания.

„Това е пореден случай на човек, който опитва да се самозащити и след това бива изкарван виновен. Трябва да се уточни дали хората имат право да се защитят или не“, каза още криминалистът пред БНТ.

И добави, че ако е бил на мястото на нападнатия, е щял да използва пистолета си, за да накара нападателите да легнат на земята.

„Полицейските служители са хора с по-особен статут. Но са хора, които със сигурност се изисква определено поведение и възпиране на фриволно поведение. При такива ситуации – случаят със служител на ГДБОП – опита да бъде заменена пробата, говори изключително лошо за цялата система.

Но ние знаем и за сходни случаи, които само потвърждават предполагаемата тенденция за наличие на порочна практика. За голямо съжаление за пореден път никой от ръководството на МВР няма да поеме отговорност.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва, света не вярва на очите си: Дмитрий Медведев обявен за издирване
Next: Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.