Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парите идват: По 148,35 лева раздава Асен Василев
  • Новини

Парите идват: По 148,35 лева раздава Асен Василев

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
dfsbfbewrwq.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Добри новини за хората, които преживяват от социални помощи, от бюджета на Асен Василев.

Над 300 000 домакинства ще получат допълнителна сума от 148,35 лева.

Средствата са за компенсация на част от разходите на тези семейства за електроенергия и топлоенергия, в следствие от високото ниво на инфлация за тези услуги и конфликта в Украйна.

Помощта ще бъде реализирана в периода – септември – ноември 2023 г.

 

Общият бюджет по процедурата е 47 472 000 млн. лева.

За да отговарят на условията за получаване на помощта нуждаещите се трябва да отговарят на следното условие:

Средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца следва да бъде по-нисък или равен на 510 лв.

Така за получаване на помощта в пълен размер или да бъде от 510,01 лв. до 610 лв. – за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта.

Както знаем с приемане на бюджет 2023 бяха повишени средствата за майчински и изплатени на родителите със задна дата.

Другата помощ за семействата с деца ученици е, че всяко дете, което посещава училище , от тази година включително и пети клас ще получи еднократна помощ от 300 лв. Тя ще бъде разделена между двата срока.

Първата част от помощта ще бъде изплатена до края на месец август, преди старта на новата учебна година.

 

Има добри новини и за пенсионерите, нуждаещи се от подкрепа.

Досега достъп до помощни бе отказван на хора със собствено жилище.

Промяната вече е, че помощ няма да получат само тези, чиито имот носи някакъв доход, а не обитаван от собственика си.

Две други условия отпадат – досега социални помощи не се полагаха на студенти и на ученици от частни училища, както и на хора, отказали оземляване.

За пръв път учащи във висши училища и деца в частни училища ще могат да имат право на социална помощ.

Това вероятно ще предизвика спорове, защото се смята, че частно училище могат да си позволят само родители с по-високи доходи.

Всъщност частното училище често е единствена възможност за деца със специални образователни потребности, за които държавата не е осигурила достъпна среда в общинско или държавно училище.

С тези промени се цели да бъде обхванат по-широк кръг от нуждаещи се и най-вече семействата с деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това момче, живее под тераса и просълзи България: Не искам нищо, само да работя
Next: НЕКА ДОСТИГНЕ ДО ВСЕКИ: Казала го е баба Ванга: В събота в никакъв случай не бива да се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.