Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Партия МИР изгони Кирил Петков: Ако наистина искате да помогнете на България, отидете си
  • Новини

Партия МИР изгони Кирил Петков: Ако наистина искате да помогнете на България, отидете си

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
mirprrkektovv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) настоява за незабавната оставка на министър-председателя Кирил Петков. В позиция, изпратена до медиите, са изброени мотивите, сред които „национално предателство“ и „застрашаване на националната сигурност на България“, се казва в съобщение до медиите.

Ето и пълния текст на позицията:

В понеделник министър-председателят Кирил Петков призова „всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари една заплата“. Нещо повече – премиерът открито апелира „да помогнем финансово на Украйна за закупуване на боеприпаси“.

В тази ситуация, от партия МИР призоваваме всеки български гражданин, който милее за България, да поиска незабавната оставка на премиера Петков!

Призивът на премиера Петков няма нищо общо със състраданието и солидарността! Българите доказахме и продължаваме да доказваме, че сме съпричастни към съдбата на бедстващите украински граждани. Наше морално и хуманно задължение е оказването на хуманитарно съдействие на потърсилите убежище от войната невинни бежанци.

Когато, обаче, министър-председателят апелира да помогнем на Украйна за закупуване на боеприпаси, имаме прецедент – български премиер, който застрашава националната сигурност, здравето и сигурността на собствения си народ! Поредният опит на Кирил Петков и неговото правителство България да бъде въвлечена във война трябва да даде ясен сигнал на трезвомислещите български граждани; на мислещите за доброто на страната ни политици – начело на държавата ни стоят хора, чиито действия са подчинени на чужд, драматично разминаващ се с българския, интерес!

Търпеливо изчакахме премиерът да се сети, че българските граждани ежедневно се сблъскват с бича на бедността; че българските деца, майки, хора в неравностойно положение и пенсионери му дадоха кредит на доверие, докато той продължава да демонстрира всякаква липса на връзка с реалността.

Вместо това, министър-председателят призова най-бедните граждани в ЕС да дарят месечната си издръжка на чуждо правителство – „ако наистина искат да помогнат на Украйна“.

Г-н Петков, мир не се постига чрез съучастничество в разрастването на тази безумна война! Обяснете на българските граждани колко жертви ще понесем, ако ви оставим да ни въвлечете във война!

Нашата национална кауза, г-н Петков, се нарича МИР. Затова, ако наистина искате да помогнете на България, отидете си с мир!

#ОставкаКирилПетков

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тежко болен ли е Путин? Детайл от срещата с Шойгу взриви мрежата
Next: Мощен трус разтресе силно всичко живо. 5.7 по Рихтер предизвика паника

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.