Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко болен ли е Путин? Детайл от срещата с Шойгу взриви мрежата
  • Новини

Тежко болен ли е Путин? Детайл от срещата с Шойгу взриви мрежата

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
shosigugug.jpeg

Изминаха почти два месеца откакто президентът на Русия Владимир Путин обяви началото на „специалната военна операция“ в Украйна. През цялото това време неговите изяви бяха много ограничени, често само за да отправя заплахи към страните по света, подкрепящи отбраната на Украйна, пишaт медиите в Испания.

В тези редки публични изяви, всеки жест на Путин, всеки малък детайл пред камерите прави впечатление, като експертите търсят знаци за менталното и здравословното му състояние. Срещата на руския президент с министъра на отбраната Сергей Шойгу накара някои анализатори да се притеснят сериозно от начина, по който той се държи за масата, заемайки неестествена за него поза.

Патрисия Сентено, експерт по невербална комуникация, разглежда ситуацията и посочва възможните причини: „Или държи масата за да не падне, или не му харесва това, което министърът на отбраната му съобщава. Другата възможност е да има стомашни болки“, смята тя.

Хосе Луис Мартин Овехеро, професор по невербална комуникация и публично говорене, също е съгласен:

„Може да се дължи на здравословен проблем. Може да е и неволен жест на напрежение, показващ, че нещо го е накарало да се почувства неудобно. Това е странно за Путин, още повече – като се има предвид присвита позиция на тялото му.

Свързан ли е жестът с дясната ръка на Путин с КГБ?

Много се говори за друга физическа черта на руския лидер, а именно – неговата походка. Знае се, че когато ходи, неговата дясна ръка е почти неподвижна, за разлика от лявата. Характеристика, която е анализирана от British Medical Journal. Според проучването, базирано на преглед на различни видеозаписи на високопоставени руски служители, се твърди, че това може да е наследство от периода му в съветските служби за сигурност.

„Това може да е резултат от поведенческа адаптация, вероятно предизвикана от обученията по боравене с оръжия в КГБ, при които обучаващите се учат да държат дясната ръка близо до тялото си. Това им позволява, ако се наложи, бързо да извадят оръжие“, се казва в проучването, публикувано през 2015 г.

Същото нещо се наблюдава и при други висши служители и довереници на Путин, включително Дмитрий Медведев , Сергей Иванов и Анатолий Сидоров.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колапс на пътя след Великден! Рухна мост край Девня. Летят линейки
Next: Партия МИР изгони Кирил Петков: Ако наистина искате да помогнете на България, отидете си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.