Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Партия МИР изгони Кирил Петков: Ако наистина искате да помогнете на България, отидете си
  • Новини

Партия МИР изгони Кирил Петков: Ако наистина искате да помогнете на България, отидете си

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
mirprrkektovv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) настоява за незабавната оставка на министър-председателя Кирил Петков. В позиция, изпратена до медиите, са изброени мотивите, сред които „национално предателство“ и „застрашаване на националната сигурност на България“, се казва в съобщение до медиите.

Ето и пълния текст на позицията:

В понеделник министър-председателят Кирил Петков призова „всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари една заплата“. Нещо повече – премиерът открито апелира „да помогнем финансово на Украйна за закупуване на боеприпаси“.

В тази ситуация, от партия МИР призоваваме всеки български гражданин, който милее за България, да поиска незабавната оставка на премиера Петков!

Призивът на премиера Петков няма нищо общо със състраданието и солидарността! Българите доказахме и продължаваме да доказваме, че сме съпричастни към съдбата на бедстващите украински граждани. Наше морално и хуманно задължение е оказването на хуманитарно съдействие на потърсилите убежище от войната невинни бежанци.

Когато, обаче, министър-председателят апелира да помогнем на Украйна за закупуване на боеприпаси, имаме прецедент – български премиер, който застрашава националната сигурност, здравето и сигурността на собствения си народ! Поредният опит на Кирил Петков и неговото правителство България да бъде въвлечена във война трябва да даде ясен сигнал на трезвомислещите български граждани; на мислещите за доброто на страната ни политици – начело на държавата ни стоят хора, чиито действия са подчинени на чужд, драматично разминаващ се с българския, интерес!

Търпеливо изчакахме премиерът да се сети, че българските граждани ежедневно се сблъскват с бича на бедността; че българските деца, майки, хора в неравностойно положение и пенсионери му дадоха кредит на доверие, докато той продължава да демонстрира всякаква липса на връзка с реалността.

Вместо това, министър-председателят призова най-бедните граждани в ЕС да дарят месечната си издръжка на чуждо правителство – „ако наистина искат да помогнат на Украйна“.

Г-н Петков, мир не се постига чрез съучастничество в разрастването на тази безумна война! Обяснете на българските граждани колко жертви ще понесем, ако ви оставим да ни въвлечете във война!

Нашата национална кауза, г-н Петков, се нарича МИР. Затова, ако наистина искате да помогнете на България, отидете си с мир!

#ОставкаКирилПетков

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тежко болен ли е Путин? Детайл от срещата с Шойгу взриви мрежата
Next: Мощен трус разтресе силно всичко живо. 5.7 по Рихтер предизвика паника

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.