Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионери резервираха 51 последователни круиза, защото е по-евтино от старчески дом
  • Новини

Пенсионери резервираха 51 последователни круиза, защото е по-евтино от старчески дом

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2023
sdafhfgdhfghjghj.png

Пенсионирани австралийци са почти 500 дни в морето, след като резервираха 51 последователни круиза, защото е по-евтино от дом за възрастни хора.

Марти и Джес Ансен излитат на първия си круиз на 16 юни 2022 г. след дълги две години на строги блокади заради COVID-19 в Австралия.

Те все още не са спрели с пътуването, като са резервирали общо 51 пътувания досега.

Пенсионерите са останали на борда на Coral Princess с 2000 пътници на Princess Cruises повече от 450 дни. Те са прекарали по-дълго време на кораба от повечето от екипажа и очакват да останат на борда още две години.

„Накрая казах на моя туристически агент: „Виж, каквото и да идва, просто го резервирай“, каза Марти.

Двойката твърди, че е по-евтино да обиколят света в продължение на две години, отколкото да плащат за дом за възрастни хора.

„Това е нашият начин на живот“, каза Джес пред изданието. Двойката се наслаждаваше на круизи в продължение на десетилетия.

Сред предимствата са, че винаги има какво да правите – от танци до вечеря и има прислужница, която да почисти стаята ви, казва още той.

„Може да отидете на вечеря, шоу или да потанцувате. През деня имате опции за всякакви подобни дейности.“ каза Джес.

Джес особено харесва балната зала и хавайския танц Хула, докато Марти обича да създава „приятели за цял живот“.

„Сега вече не трябва да си оправяме леглото“, развълнувано каза Марти. Това е така, защото има жена, която се грижи за комфорта в саите им.

„Трябва да останем на борда само за да останем живи“, пошегува се той с високите цени на домовете за възрастни хора .

Те започват всеки ден с игра на пинг-понг и отварянето на две бири, за да седнат на балкона си и да се насладят на гледките.

Екипажът се радва всеки път, когато види забавната двойка да се качва за следващия си круиз.

Дори тези, които за първи път се качват на круиз, са чували за пътуващата двойка и искат веднага да ги поздравят.

„Всички ги познават на кораба, те всъщност са знаменитости на борда“, каза мениджърът на хотела на кораба Рен ван Ройен.

Статутът им на знаменитости ще продължи още осем месеца, преди двойката да слезе на круизния кораб.

Но това няма да е краят на техните пътувания по света. Те планират да се качат на борда на още по-голям кораб за още една година, пише nypost.

Що се отнася до семейството им, те ги виждат, когато спират на пристанищата близо до домовете им.

„Животът е прекрасен“, каза Марти пред изданието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Косьо Цанев: Бях се подготвил да избягам на Запад преди 1989 г., но шофьор ме изпревари
Next: Трагедията е огромна! 14-годишно момиче загина при инцидента с влак в Пловдивско

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.