Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионери резервираха 51 последователни круиза, защото е по-евтино от старчески дом
  • Новини

Пенсионери резервираха 51 последователни круиза, защото е по-евтино от старчески дом

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2023
sdafhfgdhfghjghj.png

Пенсионирани австралийци са почти 500 дни в морето, след като резервираха 51 последователни круиза, защото е по-евтино от дом за възрастни хора.

Марти и Джес Ансен излитат на първия си круиз на 16 юни 2022 г. след дълги две години на строги блокади заради COVID-19 в Австралия.

Те все още не са спрели с пътуването, като са резервирали общо 51 пътувания досега.

Пенсионерите са останали на борда на Coral Princess с 2000 пътници на Princess Cruises повече от 450 дни. Те са прекарали по-дълго време на кораба от повечето от екипажа и очакват да останат на борда още две години.

„Накрая казах на моя туристически агент: „Виж, каквото и да идва, просто го резервирай“, каза Марти.

Двойката твърди, че е по-евтино да обиколят света в продължение на две години, отколкото да плащат за дом за възрастни хора.

„Това е нашият начин на живот“, каза Джес пред изданието. Двойката се наслаждаваше на круизи в продължение на десетилетия.

Сред предимствата са, че винаги има какво да правите – от танци до вечеря и има прислужница, която да почисти стаята ви, казва още той.

„Може да отидете на вечеря, шоу или да потанцувате. През деня имате опции за всякакви подобни дейности.“ каза Джес.

Джес особено харесва балната зала и хавайския танц Хула, докато Марти обича да създава „приятели за цял живот“.

„Сега вече не трябва да си оправяме леглото“, развълнувано каза Марти. Това е така, защото има жена, която се грижи за комфорта в саите им.

„Трябва да останем на борда само за да останем живи“, пошегува се той с високите цени на домовете за възрастни хора .

Те започват всеки ден с игра на пинг-понг и отварянето на две бири, за да седнат на балкона си и да се насладят на гледките.

Екипажът се радва всеки път, когато види забавната двойка да се качва за следващия си круиз.

Дори тези, които за първи път се качват на круиз, са чували за пътуващата двойка и искат веднага да ги поздравят.

„Всички ги познават на кораба, те всъщност са знаменитости на борда“, каза мениджърът на хотела на кораба Рен ван Ройен.

Статутът им на знаменитости ще продължи още осем месеца, преди двойката да слезе на круизния кораб.

Но това няма да е краят на техните пътувания по света. Те планират да се качат на борда на още по-голям кораб за още една година, пише nypost.

Що се отнася до семейството им, те ги виждат, когато спират на пристанищата близо до домовете им.

„Животът е прекрасен“, каза Марти пред изданието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Косьо Цанев: Бях се подготвил да избягам на Запад преди 1989 г., но шофьор ме изпревари
Next: Трагедията е огромна! 14-годишно момиче загина при инцидента с влак в Пловдивско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.