Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!
  • Новини

Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
peturdddunovv.jpg

След заразата идва Трета световна война, твърдял основателят на Бялото братство, проучи Магазина за Новини

„Ще дойде ден, когато Жълтата змия със стоманени крила ще обиколи целия свят. Много хора, много народи ще погинат, това е птицата, която носи със себе си смъртта. Само земното злато може да я спре. След нейното изчезване на земята ще дойде кръв, ще дойде и Третата война, последната.“

Това предсказание през 1938 г. направил българският лечител Петър Дънов. 83-години по-късно известният езотерик д-р Елиезер Астаров тълкува думите на Учителя като поглед в бъдещето, съзрял появата и разпространението на пандемията от коронавирус.

Според съвременния прочит на думите на Дънов Жълтата змия сочи към географския произход на пандемията – Китай, заразата е от животински произход (змия) и се разпространява по света на железни криле (самолети). Привържениците на Дънов виждат в думите му от 1938 г. и рецепта за лечение на коронавируса – земното злато, под което Учителят има предвид житото. Беинсá Дунó, както го наричат последователите му, препоръчвал за лечение на белодробни заболявания сутрин, обед и вечер да се дъвчат само сурови житни зърна.

На 11 юли се навършват 157 години от рождението на Петър Дънов.

Неговото учение все още намира последователи не само у нас, но и по целия свят. Пророчествата му са съхранени през годините и към днешна дата имат много и различни тълкувания. Най-известните му завети са за бъдещето на планетата и духовното извисяване на народите.

„Където е суша, ще стане вода, а където е било вода, ще стане суша. Които се спасят след тези страдания, ще влязат в царството Божие, където е безкрайна красота. Това ще е новият континент на Земята, който ще се шири между Азия и Америка насред Тихия океан. Това ще е завръщането на човечеството към изгубения рай, едем, а на него ще се заселят само тези люде, чиито сърца се водят от чистата любов и братството. Там няма да има болести, бедни или богати. Това ще стане, ще стане“, казва Дънов на финала на живота си.

Учителят заявява още:

„В близките десетилетия хората ще се посветят на духовни, интелектуални и творчески дейности“. Това пророчество е направено през 1944 г. и само две десетилетия по-късно – през 1967 г., настъпва т. нар. „Лято на Любовта“, което запалва огъня на духовната революция първо в САЩ, а после и по целия свят. Любопитен е фактът, че природното изменение в посочената от философа територия са вече факт.

През последните няколко години на посочените от Дънов места са се образували няколко малки острова. Учени са категорични, че близките няколко десетилетия обликът на Земята значително ще се измени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев
Next: Войната не е само в Украйна: Янев разби Петков за две големи издънки и го захапа

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.