Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук
  • Новини

Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
tasruasrkaskras.jpg

ТЮРКЯН ДЮРАН: В ТУРЦИЯ СПОРЯТ КАК БЪЛГАРИЯ ЩЕ СТАНЕ ИКОНОМИЧЕСКА ЧАСТ НА АНКАРА, СПРЕТЕ БЕЗСРАМИЕТО!

Арогантността при учредяването на ДОСТ премина всякакви граници на спазването от благоприличие на дипломатичност и етика.

Що за безочие е да се домъкнат половината властимащи от Турция под формата на делегация?!

Що за безочие и арогантност е да накърниш суверинитета на Република България, изказвайки се „ЧЕ ТАМ КЪДЕТО ИМА ТУРЦИ, РЪКАТА НА ТУРЦИЯ ЩЕ ДОСТИГА ДОТАМ“?

Не изпускай тези оферти:

Написах го малко по-меко, защото истинският превод е покъртителен.

Още преди три години, когато работих в Турция, по СNN в Турция се водиха спорове между политици и интелектуалци как България да стане икономическа част от Турция.

Настръхвах, не вярвах, негодувах, гневях се….само като слушах „просто полемики и спорове“.

Сега, като юрист, недоумявам как нашите управляващи допускат подобни изкази?!

Какво ще направят, как ще им посочат къде е мястото им, как ще ги накажат за тези изказвания и безсрамна дързост?

Трябва да внимаваме много, особено в този международен деликатен момент, когато Турция си мисли, че държи всички в ръката си, включително и Европа.

Амбициите на Турция са огромни – ако не се спре навреме, ще стане страшно.

Аз съм туркиня и обичам България като своя родина прекалено много, за да стоя безучастна.


Още политически новини:

Необходимо е да се търсят нови финансови инструменти, с които да се решават инфраструктурните проблеми на Столична община. Такъв подход е създаването на инвестиционен пул. В неговото да се включат международни и наши банкови и небанкови институции, включително и големият бизнес, които да инвестират в проекти, които ще имат добавена стойност и възвръщаемост. Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) Калоян Паргов пред участниците в Конференцията „Европейска София – инфраструктура и нови проекти“, организирана от Euronews Bulgaria.

По думите на общинския съветник от БСП трябва да има мащабен подход. „Очевидно е, че европейските средства няма да са толкова благонадеждни оттук нататък, както бяха в последните 10-15 години. От тях София спечели немалко“, отбеляза той.

Паргов даде за пример изграждането на паркинги в София като проект с възвръщаемост, в която си струва да се инвестира. Според него паркирането в града ще става все по-голям проблем и съвсем скоро София ще се превърне в един голям паркинг.

„Столична община трябва да потърси начин да прибере някъде всичките тези автомобили. Това може да стане само чрез мащабна програма за паркирането в града. Говорим за инвестиция от стотици милиони лева, за да може София да заприлича на останалите европейски градове по отношение на паркирането“, убеден е Калоян Паргов.

Той отбеляза, че метрото е ключово, защото то има отношение към урбанизацията и градоустройството на столицата оттук нататък, в следващите десетилетия.

“То е една жива система и няма да спре дотук с тези три метродиаметъра. Надявам се в бъдеще да видим метрото с всичките му рингове, а не със сегашното диаметрално изграждане. Така ще се оформи нов тип град, модерен като Рим, Берлин, Лондон и други градове. Става въпрос за ринговото планиране, за ринговото градоустройство, за оформянето на различните типове рингове във функциите и развитието на града“, обясни Паргов, който е и заместник-председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност на СОС.

Калоян Паргов припомни социологическо проучване, свързано със степента на удовлетвореност на гражданите от живота в София. „То показа, че градът ни не е хомогенен. Имаме две Софии на една територия. Изравняването на стандарта в града ни е предизвикателство, с което трябва да се справим заедно с бизнеса“, счита социалистът.

В заключение председателят на СИНПИ пожела „На добър час“ на форума и изрази надежда това да бъде стартът на една поредица от срещи, на които архитекти и строители, инженери и хората, които взимат решения, периодично да си сверяват часовника, както и да споделят грешките и проблемите, които трябва да бъдат отстранени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запазете рецептата-Всяка есен, като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват
Next: Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.