Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук
  • Новини

Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
tasruasrkaskras.jpg

ТЮРКЯН ДЮРАН: В ТУРЦИЯ СПОРЯТ КАК БЪЛГАРИЯ ЩЕ СТАНЕ ИКОНОМИЧЕСКА ЧАСТ НА АНКАРА, СПРЕТЕ БЕЗСРАМИЕТО!

Арогантността при учредяването на ДОСТ премина всякакви граници на спазването от благоприличие на дипломатичност и етика.

Що за безочие е да се домъкнат половината властимащи от Турция под формата на делегация?!

Що за безочие и арогантност е да накърниш суверинитета на Република България, изказвайки се „ЧЕ ТАМ КЪДЕТО ИМА ТУРЦИ, РЪКАТА НА ТУРЦИЯ ЩЕ ДОСТИГА ДОТАМ“?

Не изпускай тези оферти:

Написах го малко по-меко, защото истинският превод е покъртителен.

Още преди три години, когато работих в Турция, по СNN в Турция се водиха спорове между политици и интелектуалци как България да стане икономическа част от Турция.

Настръхвах, не вярвах, негодувах, гневях се….само като слушах „просто полемики и спорове“.

Сега, като юрист, недоумявам как нашите управляващи допускат подобни изкази?!

Какво ще направят, как ще им посочат къде е мястото им, как ще ги накажат за тези изказвания и безсрамна дързост?

Трябва да внимаваме много, особено в този международен деликатен момент, когато Турция си мисли, че държи всички в ръката си, включително и Европа.

Амбициите на Турция са огромни – ако не се спре навреме, ще стане страшно.

Аз съм туркиня и обичам България като своя родина прекалено много, за да стоя безучастна.


Още политически новини:

Необходимо е да се търсят нови финансови инструменти, с които да се решават инфраструктурните проблеми на Столична община. Такъв подход е създаването на инвестиционен пул. В неговото да се включат международни и наши банкови и небанкови институции, включително и големият бизнес, които да инвестират в проекти, които ще имат добавена стойност и възвръщаемост. Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) Калоян Паргов пред участниците в Конференцията „Европейска София – инфраструктура и нови проекти“, организирана от Euronews Bulgaria.

По думите на общинския съветник от БСП трябва да има мащабен подход. „Очевидно е, че европейските средства няма да са толкова благонадеждни оттук нататък, както бяха в последните 10-15 години. От тях София спечели немалко“, отбеляза той.

Паргов даде за пример изграждането на паркинги в София като проект с възвръщаемост, в която си струва да се инвестира. Според него паркирането в града ще става все по-голям проблем и съвсем скоро София ще се превърне в един голям паркинг.

„Столична община трябва да потърси начин да прибере някъде всичките тези автомобили. Това може да стане само чрез мащабна програма за паркирането в града. Говорим за инвестиция от стотици милиони лева, за да може София да заприлича на останалите европейски градове по отношение на паркирането“, убеден е Калоян Паргов.

Той отбеляза, че метрото е ключово, защото то има отношение към урбанизацията и градоустройството на столицата оттук нататък, в следващите десетилетия.

“То е една жива система и няма да спре дотук с тези три метродиаметъра. Надявам се в бъдеще да видим метрото с всичките му рингове, а не със сегашното диаметрално изграждане. Така ще се оформи нов тип град, модерен като Рим, Берлин, Лондон и други градове. Става въпрос за ринговото планиране, за ринговото градоустройство, за оформянето на различните типове рингове във функциите и развитието на града“, обясни Паргов, който е и заместник-председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност на СОС.

Калоян Паргов припомни социологическо проучване, свързано със степента на удовлетвореност на гражданите от живота в София. „То показа, че градът ни не е хомогенен. Имаме две Софии на една територия. Изравняването на стандарта в града ни е предизвикателство, с което трябва да се справим заедно с бизнеса“, счита социалистът.

В заключение председателят на СИНПИ пожела „На добър час“ на форума и изрази надежда това да бъде стартът на една поредица от срещи, на които архитекти и строители, инженери и хората, които взимат решения, периодично да си сверяват часовника, както и да споделят грешките и проблемите, които трябва да бъдат отстранени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запазете рецептата-Всяка есен, като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват
Next: Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.