Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пияна съпруга нападна съпруга си. Той в истерия звъни на 112
  • Новини

Пияна съпруга нападна съпруга си. Той в истерия звъни на 112

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
sarrpasroasrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

38-годишна жена е задържана за агресивно поведение в РУ-Разград. Това съобщиха от Пресцентърът на ОДМВР-Разград.

Около 21.20 часа на 21 април е получен сигнал на тел.112, че жена в явно нетрезво състояние е предизвикала скандал в дома си, пише “Нова Варна”.

При пристигането на полицейски екип на място жената не изпълнява разпореждането да се въздържа от подобни действия и продължава да отправя закани за убийство към 37-годишния си съпруг. По случая е образувана проверка по чл.144, ал.3 от НК.

Още криминални новини:

36-годишен мъж от Добрич отива на съд за убийството на 62-годишния си вуйчо. Жертвата на тежкото престъпление е живеел в дома на своя племенник, в самостоятелна стая със собствен вход.

Той бил безработен, но за него полагали грижи сестрите му и други роднини, пишат от пресцентъра на Апелативната прокуратура във Варна.

В злополучната нощ в стаята на пострадалия се събрали да пият той и неговия племенник. Освен употребения алкохол, обвиняемият и неговия вуйчо пушили марихуана. След солидна почерпка между тях възникнал скандал, който бързо прераснал във физическа саморазправа. Младият мъж започнал да бие своя роднина, като го удрял по тялото и главата.

Ударите с ръце и крака били последвани от множество удари с дървена пръчка и други предмети.
62-годишният мъж изпаднал в безпомощно състояние и останал да лежи на пода. Няколко часа по-късно обвиняемият напуснал стаята на вуйчо си. На следващия ден жертвата е намерен починал от свои близки.

Предстои Окръжният съд в Добрич да насрочи заседание по делото. Ако бъде признат за виновен 36-годишният обвиняем може да получи наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за него! Шофьор спря и върна пътник към живота
Next: Заради тях сме живи: Тримата смели мъже от Чернобил, които се жертваха за Европа

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.