Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плъхове излапали 500 кила канабис в полицейски складове
  • Новини

Плъхове излапали 500 кила канабис в полицейски складове

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
pluahoasovasovoasvas.jpg

Плъхове в Северна Индия са обвинени, че са изяли стотици килограми канабис, иззети от наркодилъри и съхранявани в полицейски складове, предаде Си Ен Ен.

„Плъховете са дребни животни и не се страхуват от полицията“, отбелязва съдът в град Матхура, Утар Прадеш, след като изслуша, че местната полиция не е в състояние да се снабди с почти 200 килограма конфискуван канабис, който е трябвало да бъде използван като доказателство по неотдавнашно дело.

В съдебните документи се посочва, че от полицията е било поискано да предостави 386 килограма канабис, но прокуратурата е сигнализирала съда, че над 700 килограма марихуана, съхранявани в различни пунктове в Матура, може да са засегнати от нашествието на плъхове, пише БГНЕС.

Твърди се, че това не е първият случай, в който плъховете нанасят удар. Съдията, разглеждащ делото, цитира полицията в Матхура, която обвинява гризачите за унищожаването на общо над 500 килограма канабис, иззети по различни дела и съхранявани в полицейските участъци Шергарх и Хайуей в града.

Не изпускай тези оферти:

След това съдът определи насоки за полицията да продаде на търг или да унищожи канабиса.

„В почти всички полицейски участъци има заплаха от плъхове. Следователно е необходимо да се вземат необходимите мерки за опазване на конфискувания канабис“, се казва в съдебния документ.

Разказите относно точната последователност на събитията и предполагаемата консумация на канабиса от плъховете, обаче изглеждат малко съмнителни.

В изказване след съдебното дело полицейският инспектор на град Матура Мартинд Пракаш Сингх заяви пред Си Ен Ен, че канабисът е бил „унищожен от дъждовете и наводненията“, а не от плъхове.

„В (доклада, представен на съда) не се споменава нищо за плъхове … полицията само спомена, че иззетият канабис е бил унищожен от дъждовете и наводненията“, каза той.

Ако плъховете са виновни според обвинението, сега може би ще се успокоят. Проучване на Университета на Британска Колумбия от 2016 г. установи, че основната психоактивна съставка в марихуаната прави лабораторните плъхове лениви.

Изследователите обучили 29 плъха да изпълняват експеримент, в който гризачите трябвало да избират между проста или по-трудна задача, за да спечелят лакомства.

Обикновено плъховете избирали по-трудната – и по-възнаграждаваща – задача, но след като им давали марихуана, същите плъхове избирали по-лесната задача.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Компрес от счукано зеле при непоносима болка и подуване в ставите
Next: Скандално! Главният секретар на МВР с шокиращи признания за ареста на Бойко Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.