Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандално! Главният секретар на МВР с шокиращи признания за ареста на Бойко Борисов
  • Новини

Скандално! Главният секретар на МВР с шокиращи признания за ареста на Бойко Борисов

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
asrasotoasotoast.jpg

„Научих за ареста на Борисов 10 минути преди официалното съобщение на МВР. Не съм бил информиран за процесуално-следствените действия по тази акция“. Тези скандални разкрития е направил главният секретар на МВР Петър Тодоров в четвъртък пред депутатите от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

По време на закритото заседание на комисия за изслушване на служебния министър на вътрешните работи Иван Демерджиев и Тодоров депутат от ГЕРБ е задал въпрос на главния секретар на МВР как ще коментира ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на 17 март т.г.

Признанията на Тодоров пред комисията потвърждават информацията на медията веднага след ареста на Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов, че главният секретар е бил напълно игнориран от вътрешния министър Бойко Рашков и не е знаел за арестите, нито за операцията.

480
лв. обезщетение за незаконен арест ще трябва да плати столичната дирекция на МВР на Бойко Борисов.

Не изпускай тези оферти:

Това е решил на втора инстанция софийският административен съд.

С решението се потвърждава първата присъда, че през март бившият премиер Бойко Борисов е бил задържан незаконно от полицията. Тогава МВР нахлу в дома на Борисов в Банкя, както и в къщите на пиарката му Севделина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов. След неколкочасови обиски тримата бяха задържани и отведени в ареста на националната полиция за денонощие.

Впоследствие обаче прокуратурата не откри данни, върху които би могла да продължи ареста или да повдигне обвинения, и те бяха освободени.

Разпореденото задържане на Бойко Борисов не покрива стандарта за непроизволност и законност, установила сега втората инстанция на административния съд. Освен това полицаите са нарушили Европейската конвенция за правата на човека, която изисква задържания незабавно да бъде уведомен за причините за ареста.

Борисов вече спечели едно дело срещу МВР за незаконното си задържане, но от столичната дирекция са обжалвали първата присъда. На първа инстанция за незаконни бяха обявени и арестите на Горанов и Арнаудова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плъхове излапали 500 кила канабис в полицейски складове
Next: 34-годишната Надежда има скандал със съпруга си, а по-късно си ляга да спи-Събужда се 20 години по-късно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.