Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Побеснял мъж влетя в Енергото, разпъна софрата и обяви: Не ме интересува
  • Новини

Побеснял мъж влетя в Енергото, разпъна софрата и обяви: Не ме интересува

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
ksdkogdkfgkrogfhfghgf.png

Мъж обра овациите в мрежата, след като се пусна на живо от офиса на електроразпределителната компания „Енерго-Про“ в Силистра, съобщава GlasNews.bg.

По думите на Явор Павлов вече 24 часа няма ток в силистренското село Калипетрово. От кадрите става ясно, че именно това е причината той да нахлуе в офиса на електроразпределителната компания „Енерго-Про“.

 

Мъжът е посрещнат от двама охранители, които го допускат да влезе в офиса, но един от тях отбелязва, че снимането е забранено. Снимащият обаче не се трогва от думите на охраната и не прекратява живото излъчване.

Във видеото виждаме, че Явор Павлов носи със себе си чанта с хранителни продукти.

„24 часа няма ток, а като дойде края на седмицата, като не го платя – го спирате“, казва изнервеният мъж.

Явор най-демонстративно изважда от чантата хранителните продукти и заявява, че има нужда от разклонител, тъй като иска да си направи сандвичи.

„И децата ми гладни стоят, ела да видиш. Звъня ви и не вдигате. Искам удължител, за да си направя сандвич и да се наям. Не ме интересува – полиция, молиция, к’вото искаш викай. Ако искаш извикай и кмета“, допълва още мъжът, като през това време изважда от чантата и парти грил.

През това време мъжът, който заснема абсурдната ситуация, влиза в конфронтация с охранителите. Той ги призовава да напуснат работното си място и „да не се занимават с глупости“.

„Не ме записвай, ще те осъдя“, казва един от охранителите.

Междувременно Явор успя да си изпече филийки, тъй като намери контакт, в който да включи парти грила. А служителката на гишето му обяснява, че екипи работят по отстраняването на аварията по електропреносната мрежа.

Излъчването във Фейсбук бе прекратено след появата на полицейски служители. Към този момент видеоклипът в профила на Явор е събрал почти 6 хиляди харесвания.

От „Енерго-Про“ съобщиха, че през изминалото денонощие са отстранени стотици аварии и е възстановено електроподаването на десетки хиляди клиенти на дружеството, но към 13 часа днес все още 444 населени места с над 98 000 клиенти са с прекъснато електрозахранване. Основен проблем остават затворените пътища, което възпрепятства достигането до повредените участъци от мрежата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброто е живо: Бележка спаси живота на варненка
Next: Мъж спечели джакпот от 36 милиона и направи най-странното нещо на следващия ден

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.