Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пожарните изнемогват! Вият сирени. Отровен огнен ад хвърли Пловдив в паника
  • Новини

Пожарните изнемогват! Вият сирени. Отровен огнен ад хвърли Пловдив в паника

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
adpavoakejeneplov.jpg

Паленето на отпадъци в пловдивски квартал се превърна в ежедневие. Гуми горят почти всеки ден в Кършияка в небезизвестната „Шекер махала“.

Изглежда сякаш това е в рамките на нормалното, тъй като никакви мерки не се взимат и санкционирани няма.

Пожарникарят Янко Янков каза пред GlasNews.bg, че екипите, борещи се с огнени стихии, са се превърнали в заложници.

„Реално ние сме един вид заложници, защото постоянно, като се обадят хора на 112 – някой трябва да отиде и да загаси огъня. Не дай си Боже на някой наистина да му потрябва помощ от нас в този момент,“ сподели той.

И допълни: „Не са само гуми, това е боклук, който жителите на махалата хвърлят постоянно там. Това е ежедневие. Всеки ден. Случва по два три пъти на ден.“

На въпрос дали според него има начин това да се спре, Янков отговори:

„Единственият начин е общини, институции, кметове по някакъв начин да се заемат и да решат въпроса кардинално. В 21-ви век в центъра на града почти – да си изхвърля всеки боклука и да го палят! При един по-силен вятър от север на юг целият пушек и миризми влизат в града. Най-вече в Кършияка.“

По думите на пожарникаря фирмите, отговорни за почистването на града, посещават и разчистват въпросното място.

„Полагат усилия, но сутринта до 10 часа като изчистят, до 14 часа отново е същото. Боклукът се генерира целодневно, да не кажа 24 часа,“ коментира Янков.

Каква е целта на горенето?

„Много често палят кабелите, за да изгори обвивката им и да съберат „бакъра“, така да се каже и да го върнат на белканто. Лошото, е, че там минават малки деца и е опасно. Те са първите, които дишат миризмите, докато си играят в района, на метри от това сметище,“ каза още пожарникарят.

Той е силно загрижен тези действия да бъдат прекратени. Пожарникарите вече са обезверени, чувстват се унизени, че трудът им се ползва за нещо, което рестриктивните органи не успяват да озаптят. Както Янко Янков, така и ние от GlasNews.bg апелираме отговорните институции да стартират разрешаването на проблема. Проблем, който буквално трови живота на кършиякалии.

Ето кадри от днешния, пореден, пожар в Шекер махала, който ще бъде загасен, през това време .

The post Пожарните изнемогват! Вият сирени. Отровен огнен ад хвърли Пловдив в паника appeared first on Новини България.

Continue Reading

Previous: Какво се случва около България! Серия от земетресения удариха съседите
Next: Кумата пъхна 50 лв в плик и го подари на младоженците – когато публично обявиха сумата, всички ахнаха

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.