Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пожарните изнемогват! Вият сирени. Отровен огнен ад хвърли Пловдив в паника
  • Новини

Пожарните изнемогват! Вият сирени. Отровен огнен ад хвърли Пловдив в паника

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
adpavoakejeneplov.jpg

Паленето на отпадъци в пловдивски квартал се превърна в ежедневие. Гуми горят почти всеки ден в Кършияка в небезизвестната „Шекер махала“.

Изглежда сякаш това е в рамките на нормалното, тъй като никакви мерки не се взимат и санкционирани няма.

Пожарникарят Янко Янков каза пред GlasNews.bg, че екипите, борещи се с огнени стихии, са се превърнали в заложници.

„Реално ние сме един вид заложници, защото постоянно, като се обадят хора на 112 – някой трябва да отиде и да загаси огъня. Не дай си Боже на някой наистина да му потрябва помощ от нас в този момент,“ сподели той.

И допълни: „Не са само гуми, това е боклук, който жителите на махалата хвърлят постоянно там. Това е ежедневие. Всеки ден. Случва по два три пъти на ден.“

На въпрос дали според него има начин това да се спре, Янков отговори:

„Единственият начин е общини, институции, кметове по някакъв начин да се заемат и да решат въпроса кардинално. В 21-ви век в центъра на града почти – да си изхвърля всеки боклука и да го палят! При един по-силен вятър от север на юг целият пушек и миризми влизат в града. Най-вече в Кършияка.“

По думите на пожарникаря фирмите, отговорни за почистването на града, посещават и разчистват въпросното място.

„Полагат усилия, но сутринта до 10 часа като изчистят, до 14 часа отново е същото. Боклукът се генерира целодневно, да не кажа 24 часа,“ коментира Янков.

Каква е целта на горенето?

„Много често палят кабелите, за да изгори обвивката им и да съберат „бакъра“, така да се каже и да го върнат на белканто. Лошото, е, че там минават малки деца и е опасно. Те са първите, които дишат миризмите, докато си играят в района, на метри от това сметище,“ каза още пожарникарят.

Той е силно загрижен тези действия да бъдат прекратени. Пожарникарите вече са обезверени, чувстват се унизени, че трудът им се ползва за нещо, което рестриктивните органи не успяват да озаптят. Както Янко Янков, така и ние от GlasNews.bg апелираме отговорните институции да стартират разрешаването на проблема. Проблем, който буквално трови живота на кършиякалии.

Ето кадри от днешния, пореден, пожар в Шекер махала, който ще бъде загасен, през това време .

The post Пожарните изнемогват! Вият сирени. Отровен огнен ад хвърли Пловдив в паника appeared first on Новини България.

Continue Reading

Previous: Какво се случва около България! Серия от земетресения удариха съседите
Next: Кумата пъхна 50 лв в плик и го подари на младоженците – когато публично обявиха сумата, всички ахнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.