Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познавач на района разби на пух и прах версиите: Сашко не е Батман! Бил е в
  • Новини

Познавач на района разби на пух и прах версиите: Сашко не е Батман! Бил е в

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
sashkasbkasmtan.jpeg

Случаят с изчезналото край Перник 12-годишно момче получи щастлива развръзка, но със сигурност темата още дълго ще се дискутира. Самият главен прокурор Иван Гешев обеща сериозно разследване дали Сашко не е бил държан някъде против волята му повече от седмица.

Интересен поглед върху историята с малкия Сашко публикува в социалната мрежа потребителят Боби Илинов. Той споделя, че и в неговия род има дете аутист, а като малък Боби също е бягал и бродел из планината Голо бърдо между Перник и Радомир.

Публикуваме разказа с любезното му позволение и с незначителни съкращения, предаде mirogled.com.

Завладян от стари спомени и сегашната емоция покрай драмата със Сашко, не можех да остана безчувствен и безучастен в разплитането на мистерията с внезапното изчезване на това дете и потъването му вдън земя. Още в първия ми пост миналата седмица написах, че:

Не изпускай тези оферти:

Не изпускай тези оферти:

„Няма как на тъмно и в пресечена местност да измине дълго разстояние, което значи, че не се е отдалечил много от Перник“…

„Няма как такова ходене без вода, без храна, без фенерче да те изведе в тъмното на далечно разстояние извън града“.

И какво се оказа? Оказа се точно това – че Сашко не е далеч от Перник, а само на няколко километра от града. Намерен е в землището на село Червена могила, което е на около 7 километра от Перник. Нищо и никакво разстояние.

И тук идва интересното. Живях в Радомир и познавам района около този град, където е и близкото село Червена могила. До селото е заводът за тежко машиностроене със същото име – „Червена могила“, в който работих малко по стажа ми като механик. В землището на село Червена могила е местността Растова глава, където преди години редовно се провеждаше годишния събор на Радомир. Ето защо познавам и района около това село.

Поради това ми стана много чудно как така 9 дни точно в този район не бе открито детето?

Всъщност, познавайки Перник и района около него, познавайки Радомир и района около него, познавайки планината Голо бърдо между Перник и Радомир, познавайки района около Червена могила, мога да кажа, че няма как детето да не бъде открито там още на втория ден или максимум на третия ден. При целия този ресурс, който бе впрегнат в издирването на Сашко.

И още тогава заподозрях:

„Него го няма. Това е невъзможно, ако е самичък навън“… „Ако детето е все още в града, то е скрито някъде. Повтарям – скрито. А не скрило се“.

Оказа се точно това – че момчето не е било 9 дни навън в планината, а е било прибрано и пазено, давана му е вода и храна. Затова, когато го намериха, Сашко не беше премръзнал. Без топла връхна дреха и бос 9 дни навън в този студ се стига до хипотермия през нощта с фатален край или поражения, а при него няма такова нещо.

(б.ред. Сашко не е бил бос. Според спасителите те са му махнали обувките, защото са били подгизнали. Детето е било в безпомощно състояние)

Затова, когато го намериха, Сашко не беше прегладнял, отслабнал и изтощен.

Прегледите в болница „Пирогов“ показват нормален здравен статус, нормално състояние на тялото и нормално функциониращи органи. Кръвните изследвания доказват, че е приемал храна. Изводът: Сашко не е гладувал. А не е гладувал, понеже не е бил 9 дни и нощи навън в планината изгубен. А не е бил навън в планината, понеже още в първия ден е бил прибран и скрит.

Ето защо хиляди хора, техника и кучета не го откриха навън при дни наред интензивно търсене навсякъде.

Сашко го пуснаха накрая. Нарочно го пуснаха бос, за да не може да ходи в гората и да не се отдалечи от зоната, предвидена да бъде намерен в нея. Това е зона (и съседните около нея), проверявана щателно неведнъж. Как хора, кучета и техника не го засякоха при предните търсения в тази зона и нейни съседни зони? Пък като го пуснаха Сашко, бързо го намериха там.

И не, не ми излизайте със смешната теза, че Сашко притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи на есенно-зимен студ навън (бос и без топла връхна дреха), особено нощем, когато температурата пада до нулата и под нулата горе в планината.

Че притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи без вода и храна. Че притежава свръхчовешки способности да разиграва на криеница хиляди хора, и най-вече кучета и техника.

Сашко не е Васил Левски, не е Рамбо, не е агент 007, не е Батман или Супермен. Не го хиперболизирайте и не измисляйте митове и легенди за негово чудо на оцеляване. Няма чудо. Нещата са прозаични – бил е прибран, скрит и хранен. И понеже е аутист, се надяват той да не обясни къде е бил, а ако все пак каже нещо, ще решат, че си въобразява, че си измисля, че живее в свой собствен причудлив свят на вълшебства и не знае какво говори.

Ако някой се заблуждава, че 9 дни и нощи горе в планината бос и без топла връхна дреха, без храна и вода е нищо работа и затова Сашко е оцелял, то нека се пробва и отиде по анцуг в планината да го видим колко часа ще издържи там, камо ли пък дни.

И накрая. Спрямо Сашко е извършено криминално деяние – отвличане и противозаконно лишаване от свобода, което си е престъпление по Наказателния кодекс.

Дали под формата на игра доброволно е бил отведен чрез подлъгване, злоупотребявайки със състоянието му на аутист. Дали насила е бил отмъкнат. И в двата случая става дума за отвличане. Отвличане на дете. Съмнявам се, обаче, че полицията ще се занимава да разкрие случая докрай. По-скоро ще предпочете да замаже нещата, разчитайки на хорското „Всяко чудо за три дни“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търсят собственика на голяма сума пари, открита край Операта в Бургас
Next: Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.