Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Позорната фантастична четворка на Путин. Кирил Петков получи най-жестокия шамар в своя живот
  • Новини

Позорната фантастична четворка на Путин. Кирил Петков получи най-жестокия шамар в своя живот

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
iltiatiaitana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Италианската медия Formiche сложи премиера Кирил Петков в “новата фантастична четворка на Путин”.

Другите политически лидери попаднали в позорния списък са сръбският президент Александър Вучич, унгарският премиер Виктор Орбан и премиерът на Словакия Едуард Хегер.

“Имаше едно време фантастичната четворка. Те все още са там, но имат друго име. Руската война в Украйна променя облика на Източна Европа. Унгария, Чехия, Полша и Словакия, които в продължение на тридесет години бяха стълбовете на Вишеградската група, сега вървят по свой път. На тяхно място се формира друга група.

Линията на разлома се нарича Владимир Путин. Войната на Русия в Украйна разединява Вишеградската група, а неутралитетът и разногласията дърпат конците на Орбан и Вучич в Унгария и Сърбия. С България и Словакия в Източна Европа се появява новият проруски конгломерат, от който Путин се нуждаеше”, пише в италианското издание.

Според статията пред лицето на агресията има хора, които са се отказали от старите си симпатии към Кремъл, и такива, които ги потвърждават пред своите съюзници и избиратели.

Изданието твърди, че Унгария и Сърбия са “истинските европейски бастиони на Путин”, затвърдени от все по-ясното лично и политическо разбирателство между Орбан и Вучич, и че “към екипа им се приближават още две държави от региона: България и Словакия”. Според статията във Formiche войната в Украйна се е “превърнала в земетресение за правителството на либерала Кирил Петков”.

“В края на февруари министър-председателят трябваше да уволни министъра на отбраната, който отказа да говори за руска “инвазия”. Месец по-късно Петков продължава да е на косъм – гласува в подкрепа на санкциите на ЕС, но се противопостави на изпращането на оръжия на Киев и на забраната за внос на енергия от Москва.

Сега той се колебае по другия ключов въпрос в сблъсъка между ЕС и Русия – дали да се поддаде на изнудваческото искане на Путин да плаща за вноса на газ в рубли. Повечето страни от ЕС вече отговориха с “Не, благодаря”, а в София цари двоумене”, пише Formiche.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Забавят, но не забравят: ГЕРБ отвръща на удара, ловък ход срещу Кирил Петков и Бойко Рашков
Next: Полицейска стоп палка в Сандански: Пияна млада украинка язди лъскава резачка, няма да повярвате коя се оказа

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.