Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Позорната фантастична четворка на Путин. Кирил Петков получи най-жестокия шамар в своя живот
  • Новини

Позорната фантастична четворка на Путин. Кирил Петков получи най-жестокия шамар в своя живот

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
iltiatiaitana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Италианската медия Formiche сложи премиера Кирил Петков в “новата фантастична четворка на Путин”.

Другите политически лидери попаднали в позорния списък са сръбският президент Александър Вучич, унгарският премиер Виктор Орбан и премиерът на Словакия Едуард Хегер.

“Имаше едно време фантастичната четворка. Те все още са там, но имат друго име. Руската война в Украйна променя облика на Източна Европа. Унгария, Чехия, Полша и Словакия, които в продължение на тридесет години бяха стълбовете на Вишеградската група, сега вървят по свой път. На тяхно място се формира друга група.

Линията на разлома се нарича Владимир Путин. Войната на Русия в Украйна разединява Вишеградската група, а неутралитетът и разногласията дърпат конците на Орбан и Вучич в Унгария и Сърбия. С България и Словакия в Източна Европа се появява новият проруски конгломерат, от който Путин се нуждаеше”, пише в италианското издание.

Според статията пред лицето на агресията има хора, които са се отказали от старите си симпатии към Кремъл, и такива, които ги потвърждават пред своите съюзници и избиратели.

Изданието твърди, че Унгария и Сърбия са “истинските европейски бастиони на Путин”, затвърдени от все по-ясното лично и политическо разбирателство между Орбан и Вучич, и че “към екипа им се приближават още две държави от региона: България и Словакия”. Според статията във Formiche войната в Украйна се е “превърнала в земетресение за правителството на либерала Кирил Петков”.

“В края на февруари министър-председателят трябваше да уволни министъра на отбраната, който отказа да говори за руска “инвазия”. Месец по-късно Петков продължава да е на косъм – гласува в подкрепа на санкциите на ЕС, но се противопостави на изпращането на оръжия на Киев и на забраната за внос на енергия от Москва.

Сега той се колебае по другия ключов въпрос в сблъсъка между ЕС и Русия – дали да се поддаде на изнудваческото искане на Путин да плаща за вноса на газ в рубли. Повечето страни от ЕС вече отговориха с “Не, благодаря”, а в София цари двоумене”, пише Formiche.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Забавят, но не забравят: ГЕРБ отвръща на удара, ловък ход срещу Кирил Петков и Бойко Рашков
Next: Полицейска стоп палка в Сандански: Пияна млада украинка язди лъскава резачка, няма да повярвате коя се оказа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.