Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Показвам на цяла България какво стана в Драгалевци вечерта след случилото се на Алексей Петров, обяви Бареков
  • Новини

Показвам на цяла България какво стана в Драгалевци вечерта след случилото се на Алексей Петров, обяви Бареков

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
dasgsdgeqqweqw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Николай Бареков е съсед на Алексей Петров в Драгалевци.

Той бе един от първите на мястото и пусна клипове, като дори заяви, че извършителите са избягали с БМВ.

Не е много ясно дали е точно така, но Бареков предаде и друг много интересен момент.

В същия ден вечерта в Драгалевци е имало заря.

„Пукотевица от заря без заря в 23 часа точно там“, обясни той.

Изсипаха се коментари:

„Някой явно празнува и пука“

„Живял е охолно с пари и жени, да плачат ли българите ?

Още малко и национален герой ще го изкарат! Защо е тая паника по медиите след като това са закономерни правила?

Вярвайте си, че е разчистване. Така е по-удобно.

Тракторът пречеше на други!

Пируват веселят се! Дали от радост дали друго..?

Те и след арестът на бб пуцаха, ама сега се спотайват.“

Появи се и друго интересно съвпадение.

Всяка година на 15 август Алексей Петров е правил курбан заради другия предишен случай.

На която и програма да превключи човек, ще види със сигурност един човек – Алексей Петров.

И разбира се много хора, които говорят по негов адрес, при това напълно безнаказано, защото вече него го няма, за да отвърне – по един или друг начин.

 

Оценките за него са най-различни. Според някой той голям фактор в политиката, икономиката и сенчестите среди.

Много от коментарите за неговата личност идват от хора, които не го познават. Но има и такива, които идват от личности, с които Алексей Петров е работил и то доста активно.

 

Една от най-интересните оценки даде Нидал Алгафари.

Той е бил в щаба на Алексей Петров, когато се беше кандидатирал за президент с голяма амбиция, но със смехотворен резултат.

“Алексей Петров беше една неспокойна душа, дано сега е намерила покой. Това, което мога да кажа за него е, че беше умен, интелигентен и много доверчив”, заяви Алгафари в сутрешния блок на bTV.

“Навремето го бяха подлъгали много за тази кампания, че зад него ще стоят 200 000 помаци, почти всички, които са под пагон, всички клубове по карате.

Той им беше повярвал искрено, а то не беше така”, разказа медийният корифей.

Алгафари каза също, че Петров много се доверявал на охраната си, но тя била всъщност не много професионална.

Бившият гл. секретар на МВР проф. Николай Радулов заяви, че Алексей Петров е имал винаги гигантско самочувствие.

Той се е вбесявал, че някой като него се издига във властта.

Той го познавал още от 80-те години на миналия век и се случвало двамата да пият кафе в двора, където били различните отдели на ДС, в които са работели тогава.

Радулов разказа, че по-късно през 90-те Алексей Петров се засегнал много, като бил посочен за един от босовете.

Той искал да бъде посредник между властта и престъпността, дори веднъж помогнал да бъде върната кола на приятел на Иван Костов по времето, когато последният беше министър председател.

Интересна оценка за Алексей Петров даде и медийният експерт Георги Лозанов.

Според него Петров е като герой от романите на Христо Калчев и е изживял времето си.

Лозанов дори каза, че ако разгърнем позабравените книги на Калчев, може да намерим в тях описан истинския образ на Алексей Петров, разбира се под друго име.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница
Next: ЕК с ключова позиция за убийството на Алексей Петров и приемането на България в Шенген

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.