Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Показвам на цяла България какво стана в Драгалевци вечерта след случилото се на Алексей Петров, обяви Бареков
  • Новини

Показвам на цяла България какво стана в Драгалевци вечерта след случилото се на Алексей Петров, обяви Бареков

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
dasgsdgeqqweqw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Николай Бареков е съсед на Алексей Петров в Драгалевци.

Той бе един от първите на мястото и пусна клипове, като дори заяви, че извършителите са избягали с БМВ.

Не е много ясно дали е точно така, но Бареков предаде и друг много интересен момент.

В същия ден вечерта в Драгалевци е имало заря.

„Пукотевица от заря без заря в 23 часа точно там“, обясни той.

Изсипаха се коментари:

„Някой явно празнува и пука“

„Живял е охолно с пари и жени, да плачат ли българите ?

Още малко и национален герой ще го изкарат! Защо е тая паника по медиите след като това са закономерни правила?

Вярвайте си, че е разчистване. Така е по-удобно.

Тракторът пречеше на други!

Пируват веселят се! Дали от радост дали друго..?

Те и след арестът на бб пуцаха, ама сега се спотайват.“

Появи се и друго интересно съвпадение.

Всяка година на 15 август Алексей Петров е правил курбан заради другия предишен случай.

На която и програма да превключи човек, ще види със сигурност един човек – Алексей Петров.

И разбира се много хора, които говорят по негов адрес, при това напълно безнаказано, защото вече него го няма, за да отвърне – по един или друг начин.

 

Оценките за него са най-различни. Според някой той голям фактор в политиката, икономиката и сенчестите среди.

Много от коментарите за неговата личност идват от хора, които не го познават. Но има и такива, които идват от личности, с които Алексей Петров е работил и то доста активно.

 

Една от най-интересните оценки даде Нидал Алгафари.

Той е бил в щаба на Алексей Петров, когато се беше кандидатирал за президент с голяма амбиция, но със смехотворен резултат.

“Алексей Петров беше една неспокойна душа, дано сега е намерила покой. Това, което мога да кажа за него е, че беше умен, интелигентен и много доверчив”, заяви Алгафари в сутрешния блок на bTV.

“Навремето го бяха подлъгали много за тази кампания, че зад него ще стоят 200 000 помаци, почти всички, които са под пагон, всички клубове по карате.

Той им беше повярвал искрено, а то не беше така”, разказа медийният корифей.

Алгафари каза също, че Петров много се доверявал на охраната си, но тя била всъщност не много професионална.

Бившият гл. секретар на МВР проф. Николай Радулов заяви, че Алексей Петров е имал винаги гигантско самочувствие.

Той се е вбесявал, че някой като него се издига във властта.

Той го познавал още от 80-те години на миналия век и се случвало двамата да пият кафе в двора, където били различните отдели на ДС, в които са работели тогава.

Радулов разказа, че по-късно през 90-те Алексей Петров се засегнал много, като бил посочен за един от босовете.

Той искал да бъде посредник между властта и престъпността, дори веднъж помогнал да бъде върната кола на приятел на Иван Костов по времето, когато последният беше министър председател.

Интересна оценка за Алексей Петров даде и медийният експерт Георги Лозанов.

Според него Петров е като герой от романите на Христо Калчев и е изживял времето си.

Лозанов дори каза, че ако разгърнем позабравените книги на Калчев, може да намерим в тях описан истинския образ на Алексей Петров, разбира се под друго име.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница
Next: ЕК с ключова позиция за убийството на Алексей Петров и приемането на България в Шенген

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.