Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Отиде си Тото Кутуньо
  • Новини

Поклон: Отиде си Тото Кутуньо

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
tqwtqwtssttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина италианската естрадна звезда Тото Кутуньо, съобщи агенция АНСА. Певецът, известен на няколко поколения с припева „Лашатеми кантаре“ от песента L’italiano, беше на 80 години. Той е издъхнал след дълго боледуване, около 16 ч. днес в болница „Сан Рафаеле“ в Милано.

Неговият мениджър Данило Манкузо поясни, че състоянието на певеца композитор се е влошило през последните месеци. Той се бореше с рак на простатата, с който бе диагностициран още през 2007 г.

От звукозаписната компания на Кутуньо Carosello Records излязоха с изявление: „Малко повече от месец след своя 80-и рожден ден ни напуска един от най-прочутите италиански артисти за всички времена.

Певец и композитор с повече от 100 милиона продадени копия от албумите му, най-известният представител на италианската музика по света, който разнасяше традицията на италианската песен в чужбина, артист с изключителна кариера, който ще продължи да ни вдъхновява и обединява“.

Салваторе „Тото“ Кутуньо е роден на 7 юли 1943 г. във Фосдиново, Северна Италия, в семейството на военноморски подофицер. Музикалната му кариера започва на барабаните, а по-късно сформира диско групата „Албатрос“ с Лино Лозито и Марио Лимонели.

Въпреки че у нас бе звезда със собствените си изпълнения, Тото Кутуньо е писал песни и за много други певци. Автор е на едни от най-любимите шлагери на Жо Дасен – L’été indien, Et si tu n’existais pas, Le Jardin du Luxembourg. Дълги години е композирал за Адриано Челентано, чийто глас имитираше до съвършенство в различни шоу програми. Негови песни са в репертоара и на Далида, Джони Холидей, „Рики е повери“, Мигел Бозе, Луис Мигел…

През 1976 г. Кутуньо участва с „Албатрос“ за пръв път на фестивала в Сан Ремо, като се класират на трето място. След още един хит обаче групата се разпада и Кутуньо започва успешна солова кариера. През 1980 г. печели първа награда в Сан Ремо с песента Solo noi.

Завинаги обаче го свързва с този фестивал може би най-популярната му песен L’italiano, представена през 1983 г. Тогава тя се класира едва на пето място, но светкавично се превръща в световен хит. „Написах L’italiano за Челентано, но той я отказа. И до днес не мога да повярвам…“, беше споделил Тото Кутуньо в едно свое интервю.

Тото Кутуньо се е състезавал в конкурса на фестивала в Сан Ремо 15 пъти – рекорд, който споделя с Ал Бано, Пепино ди Капри, Милва и Анна Окса.

През 1990 г. певецът печели конкурса „Евровизия“ в Загреб с композицията си Insieme. Победата осигурява за следващата година домакинство на Рим и Тото е водещ на музикалното състезание заедно с колежката си Джилиола Чинкуети, която пък го е печелила през 1964-та.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш тираджия осъден на 20 г. затвор в Гърция за трафик на мигранти
Next: Защо всички хора са слаби на стари снимки от плажа? Писател с тревожно обяснение – струва си да се замислим

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.