Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Отиде си Тото Кутуньо
  • Новини

Поклон: Отиде си Тото Кутуньо

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
tqwtqwtssttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина италианската естрадна звезда Тото Кутуньо, съобщи агенция АНСА. Певецът, известен на няколко поколения с припева „Лашатеми кантаре“ от песента L’italiano, беше на 80 години. Той е издъхнал след дълго боледуване, около 16 ч. днес в болница „Сан Рафаеле“ в Милано.

Неговият мениджър Данило Манкузо поясни, че състоянието на певеца композитор се е влошило през последните месеци. Той се бореше с рак на простатата, с който бе диагностициран още през 2007 г.

От звукозаписната компания на Кутуньо Carosello Records излязоха с изявление: „Малко повече от месец след своя 80-и рожден ден ни напуска един от най-прочутите италиански артисти за всички времена.

Певец и композитор с повече от 100 милиона продадени копия от албумите му, най-известният представител на италианската музика по света, който разнасяше традицията на италианската песен в чужбина, артист с изключителна кариера, който ще продължи да ни вдъхновява и обединява“.

Салваторе „Тото“ Кутуньо е роден на 7 юли 1943 г. във Фосдиново, Северна Италия, в семейството на военноморски подофицер. Музикалната му кариера започва на барабаните, а по-късно сформира диско групата „Албатрос“ с Лино Лозито и Марио Лимонели.

Въпреки че у нас бе звезда със собствените си изпълнения, Тото Кутуньо е писал песни и за много други певци. Автор е на едни от най-любимите шлагери на Жо Дасен – L’été indien, Et si tu n’existais pas, Le Jardin du Luxembourg. Дълги години е композирал за Адриано Челентано, чийто глас имитираше до съвършенство в различни шоу програми. Негови песни са в репертоара и на Далида, Джони Холидей, „Рики е повери“, Мигел Бозе, Луис Мигел…

През 1976 г. Кутуньо участва с „Албатрос“ за пръв път на фестивала в Сан Ремо, като се класират на трето място. След още един хит обаче групата се разпада и Кутуньо започва успешна солова кариера. През 1980 г. печели първа награда в Сан Ремо с песента Solo noi.

Завинаги обаче го свързва с този фестивал може би най-популярната му песен L’italiano, представена през 1983 г. Тогава тя се класира едва на пето място, но светкавично се превръща в световен хит. „Написах L’italiano за Челентано, но той я отказа. И до днес не мога да повярвам…“, беше споделил Тото Кутуньо в едно свое интервю.

Тото Кутуньо се е състезавал в конкурса на фестивала в Сан Ремо 15 пъти – рекорд, който споделя с Ал Бано, Пепино ди Капри, Милва и Анна Окса.

През 1990 г. певецът печели конкурса „Евровизия“ в Загреб с композицията си Insieme. Победата осигурява за следващата година домакинство на Рим и Тото е водещ на музикалното състезание заедно с колежката си Джилиола Чинкуети, която пък го е печелила през 1964-та.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш тираджия осъден на 20 г. затвор в Гърция за трафик на мигранти
Next: Защо всички хора са слаби на стари снимки от плажа? Писател с тревожно обяснение – струва си да се замислим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.