Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист
  • Новини

Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
jallkeejjeaksdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Легендарният футболист и голмайстор на ЦСКА и България Петър Жеков почина днес на 78 години. Тъжната вест беше съобщена във Фейсбук на „червените“. По-късно от клуба информираха, че големият голаджия е починал в съня си тази сутрин, а дата и място за поклонението ще бъде обявени по-късно.

Столичният гранд ЦСКА излезе с уточнение около смъртта на легендата на клуба Петър Жеков, който почина на 78 години.

След като съобщиха скръбната вест на профила си в социалните мрежи, по-късно „червените“ допълниха информацията с това, че той е починал в съня си.

Пълният текст в сайта на ЦСКА:

Армейци,

с огромна болка и прискърбие ви информираме, че днес, на 78-годишна възраст, ни напусна завинаги легендарният голмайстор на ЦСКА и националния отбор Петър Жеков. Той е издъхнал рано тази сутрин в съня си.

Допълнително ще ви осведомим кога и къде ще се осъществи поклонението пред тленните останки на великия футболист.

С екипа на ЦСКА Жеков е 5-кратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 година и 4-кратен носител на Купата на България през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.

Голмайстор на първенството с Берое през 1967 година с 21 гола и през 1968-а с 31 гола, както и с ЦСКА през 1969-а с 36 гола, 1970-а – 31, 1972-а – 27 и 1973-а – 29 гола.

Носител на Златната обувка през 1969 година с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970-а и Бронзовата през 1973 година.

В турнира за КЕШ взима участие в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.

Играе финал на олимпиадата в Мексико през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Носи националния екип до 1973 година, като записва общо 44 мача с 25 попадения.

Ръководството на ЦСКА изказва искрени съболезнования към роднините и близките му!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ПОЧИВАЙ В МИР, ВЕЛИКАНЕ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)
Next: Ето защо вашите палачинки се късат в тигана, а моите са винаги цели и еластични – точните продукти за перфектната рецепта

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.