Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред тази смела българска майка: Дари черния си дроб за бебето си
  • Новини

Поклон пред тази смела българска майка: Дари черния си дроб за бебето си

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
sfkasobaksdoasdasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За да живее 7-месечната Ивона

Дъщеричката разбира всичко, иска да стане лекар

Майка дари черен дроб, за да даде шанс за живот на 7-месечната си дъщеря!

Ивона се ражда две седмици преди Коледа – на 14 декември 2019 г. Първите няколко дни Дени се радва на втората си рожба, без да подозира, че след няколко месеца ще се наложи да спаси живота й.

„Първите 3 дни всичко беше наред, след това започна да пожълтява. Лекарите решиха, че е жълтеница, и започнаха фототерапии, но с времето стомахчето й много растеше“, започва разказа си пред „България Днес“ борбената майка Дени Димитрова.
Реклама

На 40-ия ден родилката сама води Ивона при педиатъра й в родната Силистра. До този момент личният лекар не е посетил дома им, за да види детето. При прегледа медикът изразява съмнения, че има проблем с черния дроб. Смелата майка търси още няколко мнения в града, после във Варна, накрая стига и до София. За нещастие, опасенията са потвърдени.

От този момент Димитрова тръгва по най-трънливия път, за да победи болестта билиарна атрезия на жлъчните пътища, застигнала дъщеря й. Заболяването е рядко срещано увреждане на черния дроб, което засяга новородените. Увредени са или липсват жлъчните пътища, които пренасят жлъчка от черния дроб към червата. Единственото спасение е да бъде извършена трансплантация.

„Тя беше много мъничка, нямаше дори 4 кг. Трябваше да качи килограми. Уцелихме грип А, грип Б. След това дойде COVID-19 и забраниха всички планови трансплантации“, спомня си Дени.

До 7-ия месец столични лекари правят всичко възможно, за да поддържат Ивона жива. Майка й Дени застава срещу всички, които сочат с пръст другостта, и държи здраво ръката на своето слънчево дете. Забравила е за себе си. Нейните 24 часа са за детето й. Димитрова не се предава и прегръща дори малката надежда, която вижда, за да има дъщеря й живот. Така на 23 юли 2020 г. Дени влиза в болница с малката Ивона, за да й дари своя черен дроб.

„Още във Варна ни обясниха, че ако диагнозата се потвърди, трябва да се извърши трансплантация. Друг вариант няма. При Ивона нямаше възможност да бъде друг донор, тъй като от всички наши роднини аз съм единствената с нейната кръвна група. Нямахме друга алтернатива“, споделя майката.

Ден преди трансплантацията лекари съобщават на Дени, че има малформация на черния дроб и при най-малката опасност няма да рискуват живота й. За щастие, успяват да се преборят с това и черният дроб е трансплантиран успешно на 7-месечното бебе. Перипетиите на семейството не спират дотук. Детето развива инфекция. Антибиотиците не помагат и се налага манипулация в Германия.
Реклама

„Три пъти опитваха да й я направят. Миналата година на 1 юни успяха да й поставят тръбичка. Надявам се всичко да е наред вече. Честно да си призная, са ми минавали много лоши мисли, но винаги съм си казвала, че трябва да се стегна, че всичко ще бъде наред и че Ивона ще се справи с всичко. Тя е най-борбеният и силен човек, който познавам. Разбира всичко. Знае, че има чернодробна трансплантация, защото трябва да се пази. На нея й се наложи да израсне доста по-бързо от другите деца“, признава майката и допълва: „Вероятно ще стане лекар един ден. Преглежда всички у дома – и котката, и играчките.“

Дени има и 7-годишен син. Батко Дани много помага в грижите за сестра си. Над една година живее при баща си, с когото Дени е разделена, за да пази Ивона.

„Много съм му благодарна, защото още от първия момент, макар че беше едва на 4 години, разбра какво се случва и влезе в положение“, разкрива смелата майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи кадри от новия смъртоносен трус в Турция: Падат сгради, има затрупани хора
Next: Бащата на Димо Алексиев издъхнал след тежко боледуване. Бил ограбен от собствената си сестра

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.