Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай застреля жена, защото го изтрила от фейсбука си
  • Новини

Полицай застреля жена, защото го изтрила от фейсбука си

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
caspcoasclaslcas.png

„Минаха 10 години, а сякаш всичко стана вчера. Почивай в мир, Ивке“, написа преди няколко дни във фейсбук приятелка на 25-годишната Ивелина Славчева от Ловеч.

На 15 септември 2012 г. градът осъмна със страшната вест, че младата жена е застреляна с 5 куршума на центъра пред дискотека „Илит“. Убиецът – 33-годишен полицай от местното РПУ беше задържан още същия ден.

Стана ясен и мотивът му – Ивелина не отговорила на чувствата му, дори го изтрила от списъка на приятелите си във фейсбук, пише в. „Труд“.

Иво Маринов служел в звено „Охранителна полиция“ към полицейското управление в Ловеч. Но изглежда имал много свободно време, което решил да използва, за да преследва красивата Ивелина, наричана от всички Ивка. Влюбил се в момичето година и половина по-рано, на няколко пъти се срещали, говорили си, той обяснявал чувствата си.

Не изпускай тези оферти:

Младата жена му отговаряла, че не ги споделя внимателно, за да не го нарани. Но Иво не преставал, затова и Ивелина станала по-рязка – накрая му казала, че й той е напълно безразличен.

Освен разликата във възрастта, двамата се движели в различна среда. Ивка работел като застраховател в местния клон компания „Армеец“, а полицаят бил саможив. Нямал много приятели, завиждал на образованите младежи от обкръжението на Ивка, в което нямало как да се впише.

Наред с това Иво имал самочувствие на мачо, смятал, че няма жена, която да му устои и следвал принципа на Казанова да я ухажва постоянно. Следял я и знаел, че няма сериозен приятел, вярвал, че постепенно ще спечели сърцето й. Правел й подаръци, канел я на кафе, но тя започнала да избягва срещите им.

Тогава полицаят продължил атаките с любовни есемеси и послания във фейсбук, докато и оттам го изтрият. Накрая започнал да я следи от разстояние с колата си, без да се крие.

Така станало и във фаталната нощ срещу 15 септември – събота, когато Ивка и нейни приятели отишли да се веселят в дискотека „Илит“. С часове Иво седял отвън да я чака в колата си, но не влизал в заведението. Бил предупреден от шефовете си да не я доближава след две оплаквания на младата жена. Ден по-рано Ивка даже ходила в РПУ-то да пусне жалба срещу полицая, че я следи, но дежурният й казал да дойде в понеделник.

Малко преди 5 часа Ивка и нейна приятелка с приятеля й излезли от заведението на паркинга се качили в „Мерцедес“. В тъмното откъм страната на младата жена се появил Иво, насочил служебният си пистолет „Макаров“ и открил огън. Четири куршума улучили Ивка в главата, един във врата – всеки от тях бил смъртоносен.

Полицаят се прибрал вкъщи, но решил да се обади в Спешна помощ, за да пита дали приятелите на Ивка, които вече били седнали в колата, са ранени при стрелбата. След 5 минути пристигнали униформени и го арестували.

Почернените близки и стотици жители на Ловеч бяха потресени и излизаха на мълчаливи протести пред полицията. Почти всички бяха убедени, че Ивка имала шанс за спасение, все пак убиецът е човек под пагон, тя се е жалвала срещу него, началниците му са можели да го спрат.

Преди 10 години пред „Труд“ тогавашният шеф на Областната дирекция на МВР в Ловеч комисар Георги Иванов обясни, че не разбира нито мотивите на този полицай да застреля момичето, нито как досега е минавал без проблем на психотестовете.

Месец-два преди убийството Маринов подал искане за повишение в офицерско звание, тъй като има завършено висше образование. Тогава за последно минал на психотест в Плевен, но комисар Иванов спрял молбата му, защото смятал, че служителят няма качества за офицер.

„Маринов не може да даде логично обяснение защо е убил момичето. Разговарям с него и виждам, че по отношение на жертвата той е живял в един виртуален свят“, сподели шефът на полицията в Ловеч тогава.

30 години затвор – такава присъда получи Иво Маринов още на първа инстанция, по-късно тя бе потвърдено окончателно от Върховния касационен съд.

Една от експертизите по време на делата сочеше, че той страда от параноидна шизофрения, но заключението беше, че е вменяем, разбирал е какво извършва и следва да носи наказателна отговорност.
Заплашвал с киселина бивша приятелка от Плевен

Полицаят Иво Маринов заплашвал да обезобрази с киселина друго момиче 3 години по-рано в Плевен. Това стана ясно още при първото заседание в Ловешкия окръжен съд, който трябваше да определи дали да остави мъжът за постоянно в ареста.

През 2009 г., след като прекратила връзката си с полицая, девойката от Плевен се жалвала, че той я заплашвал с убийство и заливане със сярна киселина.

По случая била образувана преписка от районната прокуратура в Ловеч, която препратила по компетентност разследването в Плевен, но там не се стигнало до резултат.

Подпален бил и автомобила на момичето, имало съмнения, че това е работа на Маринов, но и за това не се събрали доказателства.

В същото време бащата на заплашваното момиче взел охраната му свои ръце и започнал да кара дъщеря си сутрин на работа, а вечер да я прибира, докато постепенно опасността от саморазправа отмине.

Още криминални:

Министърът на културата проф. Велислав Минеков ще поиска информация от молдовските власти за почетния консул на Молдова в България инж. Веселин Чипев. Това обяви самият Минеков в интервю за Нова телевизия. Причината той да изисква информация за почетния консул на Молдова у нас е, че инж. Чипев е собственик на „Кепитъл холдинг груп“ – компанията-инвеститор, която притежава бившия тютюнев склад на бул. „Христо Ботев“ в Пловдив. Складът беше премахнат, тъй като фирмата планира да издигне на негово място сграда с жилищни и административни помещения.

Срещу това се обяви Министерство на културата с аргумента, че обектите в зоната „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ са паметник на културата. Към министър Минеков пък бяха отправени заплахи за убийство заради опита му да спре багерите, които преди по-малко от месец започнаха да събарят старите и необитавани постройки.

Според проф. Велислав Минеков заплахата е дошла по линия на собственици, които са “изненадани” от неговото поведение. “Свикнали са, че всичко е тяхно”, заяви той. “В заплахата, която е била публикувана, е изказано съжаление, че не съм бил гръмнат на място в Пловдив. Тя е публикувана на сайта на собственика на срутената сграда, който е почетен консул на Молдова. Ще искам обяснение от моя колега в Молдова, каква е ролята му като почетен консул на Молдова и каква е ролята му като такъв у нас”, каза още Велислав Минеков.

Министърът на културата отрече да изисква по-сериозни мерки спрямо сигурността му. “Това означава да искам охрана. Това е ненормален живот. Остава ми още малко като министър, да си свърша работа човешки и да си ходя”, каза професорът от Художествената академия.

“Проблемите с тютюневите складове в Пловдив са от 2009 г.”, поясни Минеков. “Когато се разбра, че тръгвам за Пловдив, изведнъж посред нощ багерът е прекъснал работа”, разказа още служебният културен министър.

В началото на септември Велислав Минеков подаде официални жалби до МВР и Прокуратурата на Република България заради заплаха за убийство покрай скандала с тютюневите складове в Пловдив.

Става дума за публикация в пловдивски новинарски сайт, който по данните на проф. Минеков е свързан със собствениците на складовете. „Нощес в 1:05 ч. излезе с широк материал. От този материал разбираме колко полезни са тези срутвания и колко вреден съм аз като министър, защитаващ историята и националната култура…“, разказва преди дни професорът.

„Но в едно изречение има едно нещо много странно: там се казва, че е трябвало да бъда застрелян. Точно това което чувате, но вижте, по чудо още не съм застрелян“. Смятали, че могат да спасят „разрухата със стрелба“, иронизира министърът.

„Аз не мога да бъда плашен толкова леко, през годините толкова пъти са ме заплашвали, с пистолет, и с брадва и луд човек са изпращали, и колата ми подпалиха, другата я отнеха пред ръцете ми…“, разказа Велислав Минеков.

Според министъра, и сега за пореден път нямало да бъде сплашен: „Напротив, аз така още повече побеснявам и ставам по-действен“. Твърди, че „ни най-малко“ не се притеснява за сигурността си. „Напротив, така ми е още по-приятно, че съм заплашен“.

Собственикът на бившите тютюневи складове „Кепитъл холдинг груп“ придобива имота през декември 2021 г. От Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) твърдят, че до средата на септември сградата ще бъде обявена за единична културна ценност, но собствениците бързат да я съборят преди това.

Някога символ на индустриално могъщество, днес сградите в Тютюневия град се саморазрушават под натиска на времето, докато чакат община и държава да решат какво да правят с тях. Собствениците им имат идеи за големи инвестиции в квартала, които не могат да се осъществят, докато от НИНКН към Министерство на културата не определят режимите за опазване на сградите и не кажат какво може и какво не може да се променя по тях.

Поредната такава бомба в квартала избухна в края на август, когато започна разрушаване на една от зле поддържаните сгради – на ул. „Христо Ботев“ 51.

Собственик на компанията-инвеститор е инж. Веселин Чипев, който е и почетен консул на Молдова в България от 2015 г. Консулският окръг, за който той отговаря, обхваща областите Пловдив, Хасково и Стара Загора.

Чипев е магистър по „Механизация на производството в хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“, като дипломата му е от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Бил е експерт към Комисията за борба с корупцията към Министерския съвет, асоцииран член към Международна полицейска асоциация, председател на УС на Българско-молдовска търговско- промишлена камара, награден е от министър-председателя на Молдова – Павел Филип с орден първа степен на правителството за особени заслуги в дипломацията.

44-годишният пловдивчанин е собственик и на множество компании в сферата на строителството и недвижимите имоти, собственик и управител на компания за цигари.

Чрез фирма „Кепитъл Сити Център” ООД управлява и притежава най-големия търговски, финансов, жилищен и офис център в центъра на Пловдив – Capital City Center, като в активите на дружеството влиза и хотел Роял Спа Велинград.

Инж. Веселин Чипев е и собственик и управител на фирма „Евромакс Логистик” ЕООД –фирма, притежаваща лиценз за извършване на международни превози на товари, както и отдаване под наем на луксозни леки и товарни автомобили.

Пловдивчанинът подкрепя и участва в множество инициативи и чествания на бележити дати, значими празници и културно-просветни събития в България и Молдова. Като предприемач, действащ на територията на България и Молдова, той подпомага множество събития, свързани с укрепване на приятелските отношения между двете страни, най-вече в областта културата. За него винаги е било важно да спомага за развитието на културните взаимоотношения, като тези усилия са давали и дават възможност за изяви на множество колективи и културно-просветни институции, пише на сайта на почетното консулство на Молдова у нас.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Масова стрелба в руско училище! Изнасят убити деца
Next: На летище Варна претарашиха багажа на съмнителен иранец, щяха да припаднат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.