Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай Стойчо Яковски след трагедията: Полицията е в колапс!
  • Новини

Полицай Стойчо Яковски след трагедията: Полицията е в колапс!

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
policsaicias.jpg

Снимка профил ФБ Стойчо Яковски* кадър БТВ

Смъртта на двамата полицаи разтърси дълбоко много хора и най-вече колегите им, които също изпълняват задълженията си в условия на риск.

От години се говори за проблеми в системата, идват и си отиват разни ръководители, обещаващи да подобрят условията на труд, но явно това не се случва или поне не така, както би трябвало.

Самите полицаи от години алармират за всички нередности и недостатъци, пречещи им да си вършат работата и един от тях доказан професионалист полицай Стойчо Яковски, многократно награждаван ги изброи кратко и ясно в профила си в социалната мрежа.

Не изпускай тези оферти:

Уважаеми, полицията е в колапс. Да, в колапс! Полицията, която е призвана да защитава хората има остра нужда от помощ. Кризата е толкова тежка, че в действителност полицаят не може да си свърши работата.

Иска, но не може! Работата, каквато е по закон, а не тази, която поредният министър или главен секретар е извел като приоритет на неговото управление. Полицията е в колапс от дълго време, но няма ръководители, на които им стиска да си го признаят, да запретнат ръкави и да рестартират системата.

Полицията е в колапс и поради факта, че за ръководни служители на всякакви нива се назначават хора, които не просто са с недоказани качества, а са хора с доказана липса на качества. Полицията е в колапс и затова, че от полицая се очаква да притежава всякакви знания и умения, просто така, по условие. Някои биха казали, че се провежда обучение… нека не подхващам тази тема!

Полицията е в колапс, защото през последните години, освен всичко друго на полицая му се наложи да си купува униформи, да проси от приятели да дадат старите си гуми, за служебния автомобил, да се моли на този и онзи, за да получи неща, необходими за да си свърши работата. Поне част от нея.

Полицията е в колапс и поради много други причини, в резултат на което без причина загиват млади хора, други напускат, обидени и омерзени от отношението на поредните ръководители, които се упражняват на гърба на полицията.
Уважаеми, помогнете да спасим полицията!

 

Макар след трагедията да се видя някаква дейност, уж се взимат мерки, времето досега показва, че след като отзвукът от поредната трагедия затихне, нещата се връщат по стария начин и така до следващите загубени животи.

Ако всички полицаи бяха като вас, ако всеки изминаваше честно пътя в йерархията, тогава всичко щеше да е различно. Сега шефовете ви са конюнктурни фигури / да не кажа карикатурни/, поставени да изпълняват политически поръчки.Бог да прости двете момчета!

Браво Стойчо, прекрасно си го написал, вярно е и почти нищо не си спестил. Ще го покажа на някой колеги, които ми задават въпроса ,,Защо си решил да напуснеш?!“.

Рестарт трябва на цялата система . След 5 години , процеса на разпад ще е необратим ..

*

Стойчо Яковски, Полицай на годината за 2018 г.*Той бе награден, след като спаси живота на 4-годишно дете. Малкият Павел наблюдавал демонстрация на служители на “Специализирани полицейски сили”, когато си глътнал езика и припаднал. Полицаят Стойчо Яковски му оказва първа помощ и така му спасява живота.

Той организирал и провел обучение по пътна безопасност в 22 детски градини, 16 училища и 4 университета

 

Такива мнения изказаха и колеги на полицая под поста му и граждани, подкрепящи редовите полицаи, които се опитват да си свършат работата, въпреки обстоятелствата.

Continue Reading

Previous: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце
Next: Откачила се е гумата, Бог да я прости. Разтърсващи разкрития, ето кои са били в българския автобус, който катастрофира в Унгария

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.