Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай Стойчо Яковски след трагедията: Полицията е в колапс!
  • Новини

Полицай Стойчо Яковски след трагедията: Полицията е в колапс!

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
policsaicias.jpg

Снимка профил ФБ Стойчо Яковски* кадър БТВ

Смъртта на двамата полицаи разтърси дълбоко много хора и най-вече колегите им, които също изпълняват задълженията си в условия на риск.

От години се говори за проблеми в системата, идват и си отиват разни ръководители, обещаващи да подобрят условията на труд, но явно това не се случва или поне не така, както би трябвало.

Самите полицаи от години алармират за всички нередности и недостатъци, пречещи им да си вършат работата и един от тях доказан професионалист полицай Стойчо Яковски, многократно награждаван ги изброи кратко и ясно в профила си в социалната мрежа.

Не изпускай тези оферти:

Уважаеми, полицията е в колапс. Да, в колапс! Полицията, която е призвана да защитава хората има остра нужда от помощ. Кризата е толкова тежка, че в действителност полицаят не може да си свърши работата.

Иска, но не може! Работата, каквато е по закон, а не тази, която поредният министър или главен секретар е извел като приоритет на неговото управление. Полицията е в колапс от дълго време, но няма ръководители, на които им стиска да си го признаят, да запретнат ръкави и да рестартират системата.

Полицията е в колапс и поради факта, че за ръководни служители на всякакви нива се назначават хора, които не просто са с недоказани качества, а са хора с доказана липса на качества. Полицията е в колапс и затова, че от полицая се очаква да притежава всякакви знания и умения, просто така, по условие. Някои биха казали, че се провежда обучение… нека не подхващам тази тема!

Полицията е в колапс, защото през последните години, освен всичко друго на полицая му се наложи да си купува униформи, да проси от приятели да дадат старите си гуми, за служебния автомобил, да се моли на този и онзи, за да получи неща, необходими за да си свърши работата. Поне част от нея.

Полицията е в колапс и поради много други причини, в резултат на което без причина загиват млади хора, други напускат, обидени и омерзени от отношението на поредните ръководители, които се упражняват на гърба на полицията.
Уважаеми, помогнете да спасим полицията!

 

Макар след трагедията да се видя някаква дейност, уж се взимат мерки, времето досега показва, че след като отзвукът от поредната трагедия затихне, нещата се връщат по стария начин и така до следващите загубени животи.

Ако всички полицаи бяха като вас, ако всеки изминаваше честно пътя в йерархията, тогава всичко щеше да е различно. Сега шефовете ви са конюнктурни фигури / да не кажа карикатурни/, поставени да изпълняват политически поръчки.Бог да прости двете момчета!

Браво Стойчо, прекрасно си го написал, вярно е и почти нищо не си спестил. Ще го покажа на някой колеги, които ми задават въпроса ,,Защо си решил да напуснеш?!“.

Рестарт трябва на цялата система . След 5 години , процеса на разпад ще е необратим ..

*

Стойчо Яковски, Полицай на годината за 2018 г.*Той бе награден, след като спаси живота на 4-годишно дете. Малкият Павел наблюдавал демонстрация на служители на “Специализирани полицейски сили”, когато си глътнал езика и припаднал. Полицаят Стойчо Яковски му оказва първа помощ и така му спасява живота.

Той организирал и провел обучение по пътна безопасност в 22 детски градини, 16 училища и 4 университета

 

Такива мнения изказаха и колеги на полицая под поста му и граждани, подкрепящи редовите полицаи, които се опитват да си свършат работата, въпреки обстоятелствата.

Continue Reading

Previous: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце
Next: Откачила се е гумата, Бог да я прости. Разтърсващи разкрития, ето кои са били в българския автобус, който катастрофира в Унгария

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.