Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поличба или феномен? Кървавочервено сияние озари небето над България
  • Новини

Поличба или феномен? Кървавочервено сияние озари небето над България

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
phadofhsofnfgnfgbfg.png

Необичайна червена светлина притиска животните в България. Много хора изпратиха снимки на червеникава светлина, която много прилича на пожар, но явлението се забелязва и от Румъния и Унгария.

Според синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“) става въпрос за полярно сияние, следствие от силната магнитна буря, която се очаква да удари планетата ни.

Потребители в социалните мрежи пощуряха при появата на рядкото явление, а интернет пространството бързо се напълни с хиляди кадри от различни краища на страната.

Пред силна геомагнитна буря сме. За първи път виждаме полярно сияние в България!

Необичайна червена светлина притесни хората в страната.

Полярни  сияния, известни още като аурори, се наблюдават на различни височини в атмосферата на Земята поради взаимодействието на заредени частици от Слънцето с газовете в нашата атмосфера. Двете основни вида аурори са аурора бореалис (северни светлини) и аурора аустралис (южни светлини).

1. Аурори на голяма височина: Те се намират обикновено на височини между 80 и 300 километра  над повърхността на Земята. Те са предимно съставени от атоми кислород и са отговорни за зелените и червените цветове, които се виждат в аурорите. Високоенергийни слънчеви частици се сблъскват с атомите на кислорода на тези височини, което ги кара  да излъчват светлина.

2. Аурори на ниска височина: Понякога може да се наблюдават аурори на по-ниски височини, по-близо до повърхността на Земята, обикновено до 100 километра  над земята. Те често са червени или розови и се дължат на молекули азот. Те са по-редки  и се случват, когато слънчеви частици проникват по-дълбоко в атмосферата.

Височината на аурорите може да варира в зависимост от няколко фактора, включително типа и енергията на входящите слънчеви частици, силата на магнитното поле на Земята и географското местоположение. В региони близо до полюсите вероятно ще видите аурори на по-ниски височини, защото магнитните поли на Земята се сближават близо до полюсите, което позволява на заредените частици да влизат в атмосферата на по-ниски височини. В ниските ширини (например България )   аурорите обикновено се наблюдават на по-големи височини.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия с изборите в София, неочакван ход на Терзиев шокира всички
Next: Синоптиците предупредиха: Зимата идва на тази дата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.