Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поредна жена се похвали в Интернет, че шофира с 209 километра в час
  • Новини

Поредна жена се похвали в Интернет, че шофира с 209 километра в час

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
sdfvsdfvfdhdfghjgfjgh.png

За съжаление вместо да се дават положителни примери, в Интернет все повече се натъкваме на грозни и отвратителни примери, които показват нагледно как се тъпче законът свързан с движението по родните пътища.

Пореден случай на безразсъдно шофиране привлече вниманието. Този път се появява на профила на потребител с имената Дебора Радева. На видеото се вижда как автомобил се движе с недопустима скорост, а именно с 209 километра в час.

Бившият началник на КАТ г-н Теньо Тенев е категоричен, че както има закон свързан с футболното хулиганство, е редно да има и закон свързан с пътното такова. Категорично подчерта, че един от най-големите проблеми са именно младите шофьори.

Още една новина от днес:

 

Стикерът, който е заснет на показан клип за шофиране с превишена скорост, е копие, наподобяващо стикер на служебен автомобил от гаража на парламента.“ Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание по повод стикера върху колата, с която „Мис Силикон“ Катрин Йорданова бе хваната да кара кола с превишена скорост.

Стикерът, който е заснет на показан клип за шофиране

„Пропуските на личните автомобили на депутатите важат само за спиране на паркинга на Народното събрание. На тях има обозначен пореден номер, име и фамилия на народния представител и номер на автомобила“, уточняват от парламента. И допълват, че допълнителните подробности за изясняване на конкретния инцидент са от компетенцията на Министерството на вътрешните работи.„Мис Силикон“, която в началото на януари публикува клип от скъп автомобил, шофиран с 256 км/ч по магистрала „Тракия“, провокира последователите си в социалните мрежи с ново видео. На него се вижда, че отново шофира с превишена скорост, този път – в градски условия. Бдителни потребители забелязаха, че на предното стъкло на автомобила има стикер „Република България – Народно събрание“.

Защитата веднага се активизира след като полицията задържа Мис Силикон. Тестове показали, че Катрин Йорданова шофира след употреба на кокаин, припомня SafeNews.

Брат й, Йордан Йорданов заяви, че и друг път на миската са й правени тестове. Резултатите обаче винаги били отрицателни.

„Тя тренира усърдно, спортистка е. В момента тренира бокс и много се съмнявам да е употребявала някакви забранени субстанции“, коментира братът на плеймейтката.

Надрусаната моделка бе хваната в личния си автомобил в кв. Младост. Тя е била издирвана от полицията именно заради клипа, който публикува по-рано днес.

Мис Силикон не е привлякла вниманието с бързото си каране, а с това, че автомобила, който управлява в него, има стикер „Република България – Народно събрание“. Това означава, че е депутатски.

Йорданова бе изпратена в Окръжна болница,  за да даде кръв за проба.

В началото на януари Йорданова публикува клип от скъп автомобил, шофиран с 256 км/ч по магистрала „Тракия“. Тази сутрин тя провокира последователите си в социалните мрежи с ново видео.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стотици нови мобилни оператори в България може да сринат сметките за телефон и интернет
Next: Каналът се отпуши на мига: този трик го помня от моята баба

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.