Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поредна жена се похвали в Интернет, че шофира с 209 километра в час
  • Новини

Поредна жена се похвали в Интернет, че шофира с 209 километра в час

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
sdfvsdfvfdhdfghjgfjgh.png

За съжаление вместо да се дават положителни примери, в Интернет все повече се натъкваме на грозни и отвратителни примери, които показват нагледно как се тъпче законът свързан с движението по родните пътища.

Пореден случай на безразсъдно шофиране привлече вниманието. Този път се появява на профила на потребител с имената Дебора Радева. На видеото се вижда как автомобил се движе с недопустима скорост, а именно с 209 километра в час.

Бившият началник на КАТ г-н Теньо Тенев е категоричен, че както има закон свързан с футболното хулиганство, е редно да има и закон свързан с пътното такова. Категорично подчерта, че един от най-големите проблеми са именно младите шофьори.

Още една новина от днес:

 

Стикерът, който е заснет на показан клип за шофиране с превишена скорост, е копие, наподобяващо стикер на служебен автомобил от гаража на парламента.“ Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание по повод стикера върху колата, с която „Мис Силикон“ Катрин Йорданова бе хваната да кара кола с превишена скорост.

Стикерът, който е заснет на показан клип за шофиране

„Пропуските на личните автомобили на депутатите важат само за спиране на паркинга на Народното събрание. На тях има обозначен пореден номер, име и фамилия на народния представител и номер на автомобила“, уточняват от парламента. И допълват, че допълнителните подробности за изясняване на конкретния инцидент са от компетенцията на Министерството на вътрешните работи.„Мис Силикон“, която в началото на януари публикува клип от скъп автомобил, шофиран с 256 км/ч по магистрала „Тракия“, провокира последователите си в социалните мрежи с ново видео. На него се вижда, че отново шофира с превишена скорост, този път – в градски условия. Бдителни потребители забелязаха, че на предното стъкло на автомобила има стикер „Република България – Народно събрание“.

Защитата веднага се активизира след като полицията задържа Мис Силикон. Тестове показали, че Катрин Йорданова шофира след употреба на кокаин, припомня SafeNews.

Брат й, Йордан Йорданов заяви, че и друг път на миската са й правени тестове. Резултатите обаче винаги били отрицателни.

„Тя тренира усърдно, спортистка е. В момента тренира бокс и много се съмнявам да е употребявала някакви забранени субстанции“, коментира братът на плеймейтката.

Надрусаната моделка бе хваната в личния си автомобил в кв. Младост. Тя е била издирвана от полицията именно заради клипа, който публикува по-рано днес.

Мис Силикон не е привлякла вниманието с бързото си каране, а с това, че автомобила, който управлява в него, има стикер „Република България – Народно събрание“. Това означава, че е депутатски.

Йорданова бе изпратена в Окръжна болница,  за да даде кръв за проба.

В началото на януари Йорданова публикува клип от скъп автомобил, шофиран с 256 км/ч по магистрала „Тракия“. Тази сутрин тя провокира последователите си в социалните мрежи с ново видео.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стотици нови мобилни оператори в България може да сринат сметките за телефон и интернет
Next: Каналът се отпуши на мига: този трик го помня от моята баба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.