Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Посочиха най-бързо развиващото се село, в което живеят много хора
  • Новини

Посочиха най-бързо развиващото се село, в което живеят много хора

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dfgsdgrthtrhtr.png

Марково е най-бързо развиващото се село и по брой на население и по механичен прираст. Това каза в предаването „Цветовете на България“ на Радио „Фокус“ кметът на селото Десислава Терзиева. „Това е живо село. Това е стар етикет, но честно да ви кажа, сега реалността трябва да догони славата. Четири години е малък период за проблеми, трупани с десетилетия“ каза Терзева.

Тя поясни, че в Марково има около 900 деца до 18 години на фона на обезлюдените български села.

„Трябваше да направим всичко възможно да осигурим на децата място и в детската градина, и в училището. Миналата година за първи път нашето училище имаше и две паралелки 1-ви клас, тази година, отново ще са две паралелки 1-ви клас.

Към днешна дата тече процес, в който се слага преместваемо съоръжение, с две класни стаи, за да може да се осигури липсващата класна стая за тази година, за да поеме отново два 1-ви класа, защото и 2-ри клас са две паралелки. Трябва да се предприемат действия по проектиране и разширяване на училището. Изработи се проект за ново крило на детската градина, но тъй като това е много скъпо съоръжение, то трябва да се финансира целево от държавата.

Много се надявам, да е здраве и живот, това да се случи. Сега, за да се спаси положението, както се казва, прави се и яслена група, която трябва да е готова на 15 септември, за да се поеме яслата и да се освободи група в сградата на детската градина.

Тук искам да благодаря на всички онези, които се включиха с лични средства за тази ясла, тъй като 200 000 лв. се отпусна от бюджета на Община “Родопи“ с гласуване на Общинския съвет, но не достигаха около 100 000 лева. Много фирми, големи производители се включиха със самата продукция, която предлагат“, каза още кметът на Марково.

Спрямо страховете на хората, Терзиева каза, че няма да се стигне до сух режим на селото, тъй като община “Родопи“ е закупила място за нов сондаж на Марково още преди 2 години. ВиК са изградили сондите, те са две сонди на дълбочина 60 м, дебитът е доста сериозен 10,6 литра на секунда, така, че остават само още малко процедури, за да влезе в експлоатация.

„Инфраструктурата на Марково в 2019 г. беше под всякаква критика. Тъй като през тези 4 години община “Родопи“ успя да ремонтира и рехабилитира 9 улици, 3 от тях доста възлови, защото едната е централната улица, другата е алтернатива на централната, тъй като и движението стана много интензивно, с оглед големия поток от живущи тук.

Много помогна и бизнесът на Марково. Тук се строят и много комплекси в източната част, западната вече почти сме се слели със с. Първенец, но много от тези инвеститори, по силата на публично-частното партньорство и частната инициатива, също имаме асфалтирани 8 улици. Много важен елемент беше направата на ул. “Източна“, това е проект от 40 години. Идеята на тази улица беше да изкара тежкия трафик от селото и директно да улесни трафика за хижа “Здравец“.

Тогава, когато се правеше този проект, се казваше “Околовръстното на Марково“, сега обаче никак не е околовръстно, защото на изток от тази улица има много жители на Марково и в крайна сметка, след толкова години, общината успя да го направи, след тегленето на кредит, който кредит се направи по един важен инфраструктурен проект във всяко едно населено място, за Марково беше ул. “Източна“ и това изключително много улесни трафика, като успяхме да изведем тежкия трафик от селото, от централната улица, където беше доста сериозно положението. А тук се намира училище, детска градина, парк, пенсионерски клуб, младежки клуб и т.н.“, добави Десислава Терзиева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откраднаха този сладур, собственичката дава огромна парична награда
Next: Ново! Ако пиян или дрогиран кара колата ти, плащаш 3500 лева!

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.