Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Посочиха най-бързо развиващото се село, в което живеят много хора
  • Новини

Посочиха най-бързо развиващото се село, в което живеят много хора

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dfgsdgrthtrhtr.png

Марково е най-бързо развиващото се село и по брой на население и по механичен прираст. Това каза в предаването „Цветовете на България“ на Радио „Фокус“ кметът на селото Десислава Терзиева. „Това е живо село. Това е стар етикет, но честно да ви кажа, сега реалността трябва да догони славата. Четири години е малък период за проблеми, трупани с десетилетия“ каза Терзева.

Тя поясни, че в Марково има около 900 деца до 18 години на фона на обезлюдените български села.

„Трябваше да направим всичко възможно да осигурим на децата място и в детската градина, и в училището. Миналата година за първи път нашето училище имаше и две паралелки 1-ви клас, тази година, отново ще са две паралелки 1-ви клас.

Към днешна дата тече процес, в който се слага преместваемо съоръжение, с две класни стаи, за да може да се осигури липсващата класна стая за тази година, за да поеме отново два 1-ви класа, защото и 2-ри клас са две паралелки. Трябва да се предприемат действия по проектиране и разширяване на училището. Изработи се проект за ново крило на детската градина, но тъй като това е много скъпо съоръжение, то трябва да се финансира целево от държавата.

Много се надявам, да е здраве и живот, това да се случи. Сега, за да се спаси положението, както се казва, прави се и яслена група, която трябва да е готова на 15 септември, за да се поеме яслата и да се освободи група в сградата на детската градина.

Тук искам да благодаря на всички онези, които се включиха с лични средства за тази ясла, тъй като 200 000 лв. се отпусна от бюджета на Община “Родопи“ с гласуване на Общинския съвет, но не достигаха около 100 000 лева. Много фирми, големи производители се включиха със самата продукция, която предлагат“, каза още кметът на Марково.

Спрямо страховете на хората, Терзиева каза, че няма да се стигне до сух режим на селото, тъй като община “Родопи“ е закупила място за нов сондаж на Марково още преди 2 години. ВиК са изградили сондите, те са две сонди на дълбочина 60 м, дебитът е доста сериозен 10,6 литра на секунда, така, че остават само още малко процедури, за да влезе в експлоатация.

„Инфраструктурата на Марково в 2019 г. беше под всякаква критика. Тъй като през тези 4 години община “Родопи“ успя да ремонтира и рехабилитира 9 улици, 3 от тях доста възлови, защото едната е централната улица, другата е алтернатива на централната, тъй като и движението стана много интензивно, с оглед големия поток от живущи тук.

Много помогна и бизнесът на Марково. Тук се строят и много комплекси в източната част, западната вече почти сме се слели със с. Първенец, но много от тези инвеститори, по силата на публично-частното партньорство и частната инициатива, също имаме асфалтирани 8 улици. Много важен елемент беше направата на ул. “Източна“, това е проект от 40 години. Идеята на тази улица беше да изкара тежкия трафик от селото и директно да улесни трафика за хижа “Здравец“.

Тогава, когато се правеше този проект, се казваше “Околовръстното на Марково“, сега обаче никак не е околовръстно, защото на изток от тази улица има много жители на Марково и в крайна сметка, след толкова години, общината успя да го направи, след тегленето на кредит, който кредит се направи по един важен инфраструктурен проект във всяко едно населено място, за Марково беше ул. “Източна“ и това изключително много улесни трафика, като успяхме да изведем тежкия трафик от селото, от централната улица, където беше доста сериозно положението. А тук се намира училище, детска градина, парк, пенсионерски клуб, младежки клуб и т.н.“, добави Десислава Терзиева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откраднаха този сладур, собственичката дава огромна парична награда
Next: Ново! Ако пиян или дрогиран кара колата ти, плащаш 3500 лева!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.