Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи
  • Новини

Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
pocaspcpascpaspc.jpg

„Искаме справедливост. Искам доживотен затвор“.

Това обяви днес братът на починалия при спречкване на пътя таксиметров шофьор. Все още не са ясни причините за смъртта на 34-годишния Христо Йорданов, който е баща на три момичета.

Една от версиите е, че той си е глътнал езика и е получил инфаркт. Появи се и слух, че е бил намушкан с нож.

 

Не изпускай тези оферти:

След смъртта му негови близки и колеги се събраха на мълчалив протест пред Трето РУ в София, където е задържан 29-годишният мъж, който бил другият участник в боя. По-късно снощи таксиметрови шофьори блокираха за кратко и Орлов мост.

“Брат ми ми звънна и каза: „Бият ме пред вкъщи“. Не го разбрах точно. След като пристигнах го видях как седи в колата. Попитах го какво е станало, а той само ми посочи този, с когото е станало спречкването. На мястото бяха десетина човека, не знам дали са го били всичките.

 

Аз тръгнах към въпросния човек и като се обърнах видях как брат ми се свлече на земята. Никой не искаше да му помогне само викаха: оставете го този циганин”, разказа братът на таксиметровия шофьор. Сподели и, че брат му си е глътнал езика и той му го вадил два пъти.

Свидетелят Валентин Балевский пък сподели: “Момчето почина в моите ръце. Момчето почина от инфаркт, а не от това, че е бит. Аз бях там със брата на починалото момче и се опитвахме да го спасим. Полицаите, които дойдоха само стояха и гледаха без да вземат отношение. А линейката дойде след 20 ,25 мин.

Обясних им, че не напипвам пулс и устните на момчето посиняват – да донесат апаратура от АГ болницата която е на 10 метра от нас. Просто го оставиха във нашите ръце. Заклевам се, че със брата на загиналото момче направихме всичко възмобно за да го спасим”.

От СНЦ „Съюз такси“ призоваха МВР и прокуратурата да направят всичко възможно за разркиването на случая.

„От днес нататък, до окончателната присъда на убийците на таксиметровия шофьор Христо Йорданов, ние ще бъдем там, където трябва, и ще настояваме за прилагането на закона в цялата му строгост“, каза инж. Кирил Ризов, почетен председател на СНЦ „Съюз такси“.

А колеги на починалия таксиметров шофьор се събраха на спонтанен протест и блокираха движението по „Орлов мост“ късно в събота, търсейки справедливост. Инцидентът става в столичния кв. „Разсадника“. По информация на Нова таксиметров шофьор засякъл лека кола, в която са били момче и момиче.

Петя Илиева става свидетел на конфликта.

„Видях двете коли как се засякоха. От колата изскочи младеж и започна да налага шофьора на таксито и той излезе от колата. Като най-вероятна причина за агресията е това, че са се засекли на еднопосочната улица“, разказва Петя Илиева.

На мястото пристига и братът на таксиметровия шофьор. „Брат ми звънна и само чух „Брат, бият ме“. Не можеше да говори по телефона. Изтичах до тук да видя какво става. Видях го в колата целия жълт. Докато отида до него брат ми припадна и си глътна езика. С какво са го били, как са го били – не мога да ви кажа“.

След боя 34-годишният шофьор на такси изпада в безсъзнание и се свлича на земята. А спешните медици на място единствено констатират смъртта. Аутопсия ще покаже дали мъжът е загинал в следствие на побоя, при падане на земята или е получил инфаркт.

Инцидентът става на метри от болница „Света София“. „Толкова ли не можаха да свалят една апаратура да му помогнат. Все пак това е болница. Да родилно е. Но е болница и са медици. Как могат да допуснат младо момче да си отиде, три дечица е оставил“, заяви Весела, братовчедка на починалия.

Нападателят е задържан в МВР болница с хематоми. Той има регистрации за шофиране след употреба на алкохол и дрога. По неофициална информация разследващите работят и по втора версия – за това, че в скандала се включва приятел на таксиметровия шофьор, с когото се нахвърлят да бият 23-годишното момче. Близките на загиналия мъж, обаче настояват за справедливост.

„Искам до живот да му дадат на този човек. Ако излезе, ще му стъжним живота цялата рода тук“, сподели братът на починалия.

След трагедията в знак на протест близки на таксиметровия шофьор отидоха пред полицейското управление в района, а след това блокираха бул. „Тодор Александров“. В блокадата се включиха и таксиметрови коли.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гъбички години наред ме мъчиха, но откакто ми казаха тази рецепта само с 3 натурални съставки се отървах за дни от тях
Next: Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.