Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори
  • Новини

Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
andirusenec.jpg

Кадър България он ер

22-годишният русенец страдаше от злокачествен тумор в мозъка

Тъжна вест съобщи вчера сестрата на 22-годишния русенец Андриан Георгиев – Камелия във Фейсбук страницата „Да помогнем на Анди“, предаде „Дунав мост“.

„Тази вечер си отиде най-прекрасния човек на света. Анди почина и остави празнина в душата ми завинаги! Без теб нищо няма да е същото. Без теб утеха няма.. Без теб нищо вече нищо няма значение. Не мога да ти кажа сбогом, казвам ти довиждане. Ще се видим отново. Обичам те Анди“, пише Камелия Георгиева.

Не изпускай тези оферти:

Младежът страдаше от злокачествен тумор в мозъка и претърпя няколко операции и лечение в Турция.

През февруари стана ясно, че размерът на тумора намалява и лечението в Турция има резултат. Това даде надежда на семейството, че Анди може да се справи с коварното заболяване и допреди месец имаше само добри новини. За съжаление последва рязко влошаване на състоянието на младежа, за да се стигне и до фаталната развръзка.

„Започнах кампанията с много вяра и никога не приех думите на лекарите, че за него шанс няма. Израснахме заедно един до друг в добро и лошо. Той е част от сърцето ми, моята опора и не си представям живота без него“, сподели преди време сестрата на Анди.

Утре в 14:00ч ще бъде погребението на Анди в гробищен парк Чародейка юг, допълни неговата сестра.

„Всеки който има възможност да го изпрати заедно с нас срещата е в 13:00 часа пред църквата“, пише Камелия Георгиева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица
Next: Българи се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.