Почина бившият футболист на Черно море и Спартак Мартин Иванов. Той си отиде на 75 тодини, само пет дни преди рождения си ден. Погребението ще е на 8 март (петък) от 13 часа в Гробищен парк Тополи.
Ето какво написаха по повод кончината на Мартин Иванов на страницата на PFC Cherno more Varna retro page във фейсбук:
С дълбоко прискърбие съобщаваме, че е починал Мартин Иванов. Марто е един от най-талантливото поколение на черноморската школа, дало на българския футбол Божил Колев, Кеворк Тахмисян и Пламен Христов.
Участник в историческото турне в Япония. През 1971 г. преминава за три сезона в „Спартак“ и след това в „Бенковски“ Исперих, където играе ключова роля и в крайна сметка облагодетелствала „Черно море“ в борбата за първото място през сезон 1976/1977 в Северната „Б“ РФГ.
Мартин Иванов играе като полузащитник за „Черно море“ в периода от 1967 г. до 1972 г. За „моряците“ има 59 мача с 3 гола в „А“ РФГ.
Родом от Варна, той е продукт на школата на черноморци. „Започнах да играя футбол при Атанас Аврамов – Кафето на игрище „Локомотив“ до ЖП гарата. След това преминах в юношеския тим при Димитър Димитров – Клечо, както си беше реда. Всички момчета минаваха по този път. Играех като десен халф и често ме вземаха с по-големите“, разказва Иванов.
След като завършва средното си образование е привлечен в мъжкия тим от треньора Иван Моканов. Прави своя дебют в „А“ РФГ в 6-ия кръг от сезон 1967/68 – на 17 септември 1967 г. се появява на терена като резерва в последните 19 минути при гостуване на „Ботев“ (Враца), загубено с 0:3. „Беше голяма кал, но явно съм играл добре, защото в следващия мач срещу „Локомотив“ (Сф), Мокана отново ме пусна. Имах едно положение с летящ плонж ударих топката с глава, но вратарят на съперника Иван Деянов я изби с върха на пръстите си. В следващите два мача бях титуляр и макар, че паднахме от „Левски“ с 3:2, играх много силно. На другия ден ме взеха в казармата. Бях единствения футболист от моя набор и помощник-треньорът Георги Димитров – Червения идваше да ме взема с едно моторче за тренировки“, спомня си Мартин.
След като през януари 1968 г. Червения е назначен за старши треньор обаче, Иванов е забит на пейката. Играе пълни 90 минути при загуба с 0:2 от ЦСКА на 3 март 1968 г., след което е изваден от състава. В продължение на година и половина само тренира с отбора, но не участва в мачовете. Наставникът даже планира да го изпрати във военния тим „Дръзки“, но в крайна сметка халфът е оставен при черноморци.
Получава отново шанс за изява на терена в началото на сезон 1969/70. На 8 септември 1969 г. треньорът го поставя да играе на нетрадиционния за него пост като стопер при 0:0 с „Дунав“ във Варна. „След мача Червения ме похвали: „Браво, бе. Където и да те сложа – играеш“, споделя Иванов. Седмица по-късно е включен в групата на „моряците“ за турнето в Япония, където са изиграни три мача с японския национален тим: „Богомил Манов отказа да се ваксинира, имаше някакви задължителни ваксини, които трябваше да си поставим. Благодарен съм му, защото така се отвори шанс за мен да отида до Япония.“
На 17 септември 1969 г. започва като титуляр в първия мач срещу Япония (0:0), но е заменен на почивката. Два дни по-късно влиза като резерва при победата с 4:1, а на 21 септември, когато черноморци печелят с 1:0, играе пълни 90 минути. „В първия двубой се представих слабо. Не можах да спя цяла нощ преди срещата. Изпих три бутилки Кока-Кола от хладилника. Бяхме само чували за тази напитка. Нямаше кой да ни каже, че не трябва да се пие преди спане. Много неща не знаехме. Бях се ударил и слагах топъл компрес, няма кой да ми каже, че се слага студено. На другия ден за мача – недоспал, целия треперя, а валеше проливен тропически дъжд, терена покрит в кал и локви, не стана никакъв мач, завършихме 0:0.
Нека душата му почива в мир!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: