Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почна се! 10 бона глоба по родното море, ако…
  • Новини

Почна се! 10 бона глоба по родното море, ако…

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
kfcsakvkdfbkgfknbgfn.png

Собствениците на каравани, които са ги паркирали по плажовете или в горите край тях, ще бъдат глобени, ако не ги преместят. Това предупреди заместник-областния управител на Бургас Владимир Крумов. Пред бТВ той обясни, че санкциите варират от 1000 до 5000 лева.

„На проверка днес обаче ще дойдат и представители на РИОСВ – Бургас. С геодезични инструменти ще бъдат заснети превозните средства и ще се установи дали са върху дюни. При такова нарушение глобите вече са от 5000 до 10 000 лева“, уточни Крумов.

9 институции започват проверки за незаконно поставени кемпери и каравани, след като изтече срокът за доброволното им премахване, каза пък водещият на „Тази сутрин“ Златимир Йочев.

„Проверките започват от мястото, където приключиха през миналото лято. Гората край залива Вромос от години се използва като къмпинг през лятото, но и през зимата като паркинг, на който собствениците си остават превозните средства да зимуват, за да си пазят място за следващия сезон“, уточни кореспондентът Лора Стаматис.

Пълно е с каравани въпреки гратисния период, който бе даден на собствениците да си ги премахнат, добави тя.

„Имаме подадени много сигнали за незаконно поставени превозни средства по плажовете в областта. Затова се предприемат мерки, тъй като собствениците на каравани нарушават няколко закона“, заяви заместник-областният управител.

„Днес в 14 часа започват проверките и ще им бъдат връчени предупредителни протоколи, в които ще бъде описано какво нарушават и ще им даде време да си преместят превозните средства. Ако не го направят, ще пристъпим към издаване на актове за административни нарушения“, обясни той.

Тъй като на повечето каравани са премахнати регистрационните табели, ние не може да ги установим, но полицията ще го направи по техните рами и ще бъдат издирени собствениците, предупреди Крумов.

Директорът на Държавно горско стопанство – Бургас инж. Кирил Петков пък съобщи, че над 100 са нарушителите в залива Вромос.

„Натискът върху горските територии е най-силен заради естествената сянка, която дърветата създават. Действията, които предприемаме, са изключително подчинени на прилагането на Закона за горите и в подкрепа на инициативата на Областната администрация за разрешаване на тази ситуация. Предписания поставихме върху кемпери, каравани, палатки, монолитни навеси и метални постройки“, добави той.

„Вече сме в пожароопасния сезон и всяко палене на огън е забранено. Предвид атмосферните условия и постоянния морски вятър, който има тук, е предпоставка за възникване на пожар. Всяка година имаме изгорели по няколко каравани“, каза пък директорът на РДПБЗН-Бургас старши комисар Николай Николаев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест: Внезапно на 42 г. почина известен публичен анализатор
Next: Пенсионерите ликуват! Служебният кабинет обяви

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.