Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почна се! 10 бона глоба по родното море, ако…
  • Новини

Почна се! 10 бона глоба по родното море, ако…

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
kfcsakvkdfbkgfknbgfn.png

Собствениците на каравани, които са ги паркирали по плажовете или в горите край тях, ще бъдат глобени, ако не ги преместят. Това предупреди заместник-областния управител на Бургас Владимир Крумов. Пред бТВ той обясни, че санкциите варират от 1000 до 5000 лева.

„На проверка днес обаче ще дойдат и представители на РИОСВ – Бургас. С геодезични инструменти ще бъдат заснети превозните средства и ще се установи дали са върху дюни. При такова нарушение глобите вече са от 5000 до 10 000 лева“, уточни Крумов.

9 институции започват проверки за незаконно поставени кемпери и каравани, след като изтече срокът за доброволното им премахване, каза пък водещият на „Тази сутрин“ Златимир Йочев.

„Проверките започват от мястото, където приключиха през миналото лято. Гората край залива Вромос от години се използва като къмпинг през лятото, но и през зимата като паркинг, на който собствениците си остават превозните средства да зимуват, за да си пазят място за следващия сезон“, уточни кореспондентът Лора Стаматис.

Пълно е с каравани въпреки гратисния период, който бе даден на собствениците да си ги премахнат, добави тя.

„Имаме подадени много сигнали за незаконно поставени превозни средства по плажовете в областта. Затова се предприемат мерки, тъй като собствениците на каравани нарушават няколко закона“, заяви заместник-областният управител.

„Днес в 14 часа започват проверките и ще им бъдат връчени предупредителни протоколи, в които ще бъде описано какво нарушават и ще им даде време да си преместят превозните средства. Ако не го направят, ще пристъпим към издаване на актове за административни нарушения“, обясни той.

Тъй като на повечето каравани са премахнати регистрационните табели, ние не може да ги установим, но полицията ще го направи по техните рами и ще бъдат издирени собствениците, предупреди Крумов.

Директорът на Държавно горско стопанство – Бургас инж. Кирил Петков пък съобщи, че над 100 са нарушителите в залива Вромос.

„Натискът върху горските територии е най-силен заради естествената сянка, която дърветата създават. Действията, които предприемаме, са изключително подчинени на прилагането на Закона за горите и в подкрепа на инициативата на Областната администрация за разрешаване на тази ситуация. Предписания поставихме върху кемпери, каравани, палатки, монолитни навеси и метални постройки“, добави той.

„Вече сме в пожароопасния сезон и всяко палене на огън е забранено. Предвид атмосферните условия и постоянния морски вятър, който има тук, е предпоставка за възникване на пожар. Всяка година имаме изгорели по няколко каравани“, каза пък директорът на РДПБЗН-Бургас старши комисар Николай Николаев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест: Внезапно на 42 г. почина известен публичен анализатор
Next: Пенсионерите ликуват! Служебният кабинет обяви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.