Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почувствала се странно, когато ѝ дали бебето-Месец по-късно поискала ДНК тест!
  • Новини

Почувствала се странно, когато ѝ дали бебето-Месец по-късно поискала ДНК тест!

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
bebeasyasuf.png

Меси Касаналес се влюбва в мъжа си в католическо училище в Далас. След като тя забременяла, била принудена да се върне в родния Ел Салвадор, защото имала само временна виза за Америка.

Рич останал в Тексас и търпеливо чакал завръщането на сърпуга.

Когато Мерси родила и сестрата за първи път й дала сина ѝ Джейкъб, веднага разбрала, че нещо не е наред. Маѝчинският инстинкт проговорил в нея.

-Това не е моето бебе, изговорила веднага, но не можела нищо да направи. Месеци по-късно, продължавали да я мъчат същите съмнения, и тъй като нямала мира, решила да поиска ДНК тест. Установило се, че наистина има право-Джейкъб не бил нейно дете.

Не изпускай тези оферти:

Това прозрение ми дойде с голяма болка и мъка. Биологичен син или не, и двамата много се привързали към него, но най-важният въпрос в този момент бил, къде се намира детето им?

Обърнали се към компетентните органи и били принудени да върнат Джейкъб на биологичното му семейство, но тогава започнали големите мъки- Валдано в Ел Салвадор отказала да върне биологичният им син Мозес. Не искали да дадат извлечение от раждането, нито паспорт, за да пристигне в Америка. Агонията продължила почти година.

След много битки, успели да издействат победа и всички заедно да се върнат ​​у дома.

Continue Reading

Previous: Татко изнесе всички мебели от детската. Чак след 3 дни ни пусна вътре – място не си намерихме от радост! Вижте само
Next: Не мога да се нарадвам – грозната паяжина от спукани капиляри изчезна! Краката ми изглеждат перфектно и вече с гордост ги показвам!

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.