Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предателства и болести прекършили Ваня Костова
  • Новини

Предателства и болести прекършили Ваня Костова

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
repdaldaletle.jpg

„Милата ми майчица, още не мога да повярвам. Болката е огромна, душата ми плаче.“

С тези думи синът на легендата на „Тоника“ Ваня Костова – Боян Михайлов, изплака мъката си от загубата на най-популярнатата ни естрадна звезда. Навръх Гергьовден голямата певица напусна този свят след усложнения от прекарани предишни заболявания. Костова страдаше от диабет, проблеми с гръбнака и паникатаки, свързани с ковид инфекцията. Най-вероятната причина за смъртта на певицата е инфаркт.

Ваня, малко преди да навърши 64 години, бе в болница, след ужасни болки в гърба. Ангелогласната певица седя в неврологията повече от седмица, а след това продължи с домашно лечение.

„Имам две дискови хернии и много вегетативни промени по гръбнака. От 40 години страдам от това, но все още не мога да се реша на операция, страхувам се. Освен това имам и диабет“, сподели ни легендарната изпълнителка от „Тоника СВ“. И допълни, че в последните месеци е контактувала с доктори повече от всеки друг път в живота си.

„Душата ми е хиперчувствителна и това се отразява на тялото ми.

Много са ме наранявали в живота, най-силно обаче беше Ева, когато отне името на „Тоника“, като добави „Домини“. Защо беше този пореден жесток удар към колегите? Нали тя си имаше „Домино“? Тази жена успява всички да наранява – ето мен например, не ме допусна и до погребението на Гого. Понякога наистина не си обяснявам защо хората реагират така“, каза тъжно Костова преди време пред „България Днес“.

Малко след тези нейни думи двете с Ева се видяха в риалити шоуто „Биг брадър“, където най-накрая успяха да си простят миналото и дори се събраха на концерт на „Тоника“.

„Сънувах това наше събиране.

Как се смея на смешките на Драго, как пее „Жълтоклюно патенце“, как се засилва и прави високо във въздуха еленов скок, сънувам Милица усмихната как ме целува по бузата, Ралица, стройна и хубава, в рокля на рози и волани, Тео с къдрава коса до раменете. А Диомов с един ролков магнетофон да върти ролката на ръка с един пръст, за да не спре плейбекът, как угасва токът в някаква зала, а ние продължаваме „За старата любов!“ на тъмно без акомпанимент, без микрофони, акапела, и по подобен начин се събрахме“, припомни си Ваня в един от разговорите.

„Ако трябва да степенувам болките в живота си, страдала съм много и за загубата на майка ми.

Понеже израснах само с нея, не исках моят син да научава, когато баща му го изостави. Казах му го чак като стана 7-и клас“, тъжна бе певицата. Тя бе изключително привързана към сина си – Боян Михайлов.

„Добре че беше той, когато преодолях и рака. Тогава не ми се живееше, но заради него се стегнах. А той все пак е доктор и веднага мина към решение на проблема. Оперирах си гърдата и слава на Бога, всичко мина успешно“, припомни си изпълнителката и момента през 2009 г., когато преодолява коварната болест. Костова беше категорична, че ако не е бил синът й, може би е нямало да е жива, тъй като много я е страх от операции.

„Толкова си обичам момчето, че ме извисява до небесата дори най-скромният му успех и най-мъничката му победа“, казваше за певческите победи на Боян певицата. Тя трудно преодоля и загубата на сина си в шоуто „Гласът на България“, когато лично Кирил Маричков отстранява от участие Михайлов.

„Заболя ме много“, изплака тогава Ваня.

Таткото на гласовития Боян е Любен Михайлов, музикант, който живее в Норвегия с новото си семейство. Има дъщеря от първия си брак. Когато се запознали с Ваня, той бил диригент на оркестъра в Бургас.

„Оженихме се. Боян се появи на бял свят, но Любен получи примамливо предложение за Норвегия. Аз вече бях вокалистка на „Тоника“. И така нито аз напуснах групата, нито той остана при семейството си и се разделихме“, не без съжаление сподели Костова по-късно. В момента и той, и близките му опитват да се върнат в столицата за поклонението на певицата. Най-голямата радост на певицата бе внучката й Ванеса, кръстена на нея. Момиченцето всяка свободна минута изкарвало в компанията на баба си.

Обичаната ни поп звезда е от Димитровград. Завършва английска гимназия в Бургас, а по-късно и консерваторията в класа на доц. Георги Кордов. На конкурс към Ансамбъла на ГУСВ за вокалисти на новосформираната вокална група „Тоника СВ“ я избират заедно с Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Сформират „Тоника СВ“. През годините групата прави хит след хит.


Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първо плащаш 2000 лв., после санираш къщата с безвъзмездни пари от Европа
Next: Истинските предсказания за България: Те ще ви отворят очите ,но и много ще ви стресират-Ето какво ще се случи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.