Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предателства и болести прекършили Ваня Костова
  • Новини

Предателства и болести прекършили Ваня Костова

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
repdaldaletle.jpg

„Милата ми майчица, още не мога да повярвам. Болката е огромна, душата ми плаче.“

С тези думи синът на легендата на „Тоника“ Ваня Костова – Боян Михайлов, изплака мъката си от загубата на най-популярнатата ни естрадна звезда. Навръх Гергьовден голямата певица напусна този свят след усложнения от прекарани предишни заболявания. Костова страдаше от диабет, проблеми с гръбнака и паникатаки, свързани с ковид инфекцията. Най-вероятната причина за смъртта на певицата е инфаркт.

Ваня, малко преди да навърши 64 години, бе в болница, след ужасни болки в гърба. Ангелогласната певица седя в неврологията повече от седмица, а след това продължи с домашно лечение.

„Имам две дискови хернии и много вегетативни промени по гръбнака. От 40 години страдам от това, но все още не мога да се реша на операция, страхувам се. Освен това имам и диабет“, сподели ни легендарната изпълнителка от „Тоника СВ“. И допълни, че в последните месеци е контактувала с доктори повече от всеки друг път в живота си.

„Душата ми е хиперчувствителна и това се отразява на тялото ми.

Много са ме наранявали в живота, най-силно обаче беше Ева, когато отне името на „Тоника“, като добави „Домини“. Защо беше този пореден жесток удар към колегите? Нали тя си имаше „Домино“? Тази жена успява всички да наранява – ето мен например, не ме допусна и до погребението на Гого. Понякога наистина не си обяснявам защо хората реагират така“, каза тъжно Костова преди време пред „България Днес“.

Малко след тези нейни думи двете с Ева се видяха в риалити шоуто „Биг брадър“, където най-накрая успяха да си простят миналото и дори се събраха на концерт на „Тоника“.

„Сънувах това наше събиране.

Как се смея на смешките на Драго, как пее „Жълтоклюно патенце“, как се засилва и прави високо във въздуха еленов скок, сънувам Милица усмихната как ме целува по бузата, Ралица, стройна и хубава, в рокля на рози и волани, Тео с къдрава коса до раменете. А Диомов с един ролков магнетофон да върти ролката на ръка с един пръст, за да не спре плейбекът, как угасва токът в някаква зала, а ние продължаваме „За старата любов!“ на тъмно без акомпанимент, без микрофони, акапела, и по подобен начин се събрахме“, припомни си Ваня в един от разговорите.

„Ако трябва да степенувам болките в живота си, страдала съм много и за загубата на майка ми.

Понеже израснах само с нея, не исках моят син да научава, когато баща му го изостави. Казах му го чак като стана 7-и клас“, тъжна бе певицата. Тя бе изключително привързана към сина си – Боян Михайлов.

„Добре че беше той, когато преодолях и рака. Тогава не ми се живееше, но заради него се стегнах. А той все пак е доктор и веднага мина към решение на проблема. Оперирах си гърдата и слава на Бога, всичко мина успешно“, припомни си изпълнителката и момента през 2009 г., когато преодолява коварната болест. Костова беше категорична, че ако не е бил синът й, може би е нямало да е жива, тъй като много я е страх от операции.

„Толкова си обичам момчето, че ме извисява до небесата дори най-скромният му успех и най-мъничката му победа“, казваше за певческите победи на Боян певицата. Тя трудно преодоля и загубата на сина си в шоуто „Гласът на България“, когато лично Кирил Маричков отстранява от участие Михайлов.

„Заболя ме много“, изплака тогава Ваня.

Таткото на гласовития Боян е Любен Михайлов, музикант, който живее в Норвегия с новото си семейство. Има дъщеря от първия си брак. Когато се запознали с Ваня, той бил диригент на оркестъра в Бургас.

„Оженихме се. Боян се появи на бял свят, но Любен получи примамливо предложение за Норвегия. Аз вече бях вокалистка на „Тоника“. И така нито аз напуснах групата, нито той остана при семейството си и се разделихме“, не без съжаление сподели Костова по-късно. В момента и той, и близките му опитват да се върнат в столицата за поклонението на певицата. Най-голямата радост на певицата бе внучката й Ванеса, кръстена на нея. Момиченцето всяка свободна минута изкарвало в компанията на баба си.

Обичаната ни поп звезда е от Димитровград. Завършва английска гимназия в Бургас, а по-късно и консерваторията в класа на доц. Георги Кордов. На конкурс към Ансамбъла на ГУСВ за вокалисти на новосформираната вокална група „Тоника СВ“ я избират заедно с Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Сформират „Тоника СВ“. През годините групата прави хит след хит.


Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първо плащаш 2000 лв., после санираш къщата с безвъзмездни пари от Европа
Next: Истинските предсказания за България: Те ще ви отворят очите ,но и много ще ви стресират-Ето какво ще се случи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.